Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 51

— Довиждане — уморено каза Донал и се отдалечи.

Премина през доста помещения преди да открие маршала в неговия кабинет, но този път сам.

— Може ли да вляза, сър? — попита Донал, застанал на прага.

— Какво има, момчето ми? — попита Галт. — Нещо случило ли се е?

Той надигна масивната си глава и се вгледа в Донал.

— Доста произшествия — обяви Донал, придърпа едно кресло и седна срещу маршала. — Искам да ви попитам нещо. Вчера вечерта Уилям дойде при вас с предложение за сделка, така ли?

— Хубаво ме питате, но не знам дали ще мога да ви отговоря — отвърна Галт, докато отпускаше ръцете си на облегалките на креслото.

— Можете и да не отговаряте, разбира се. Но съм длъжен да ви кажа, че по мое мнение е неразумно да сключвате сделки със Сета сега, особено пък с принц Уилям.

— Защо мислите така? — иронично попита маршалът.

Донал се колебаеше, но реши все пак да продължи:

— Сър, искам да ви напомня, че бях прав на Хармония. Също така се оказах прав и за атаката на Нептун. Може би ще бъда прав и сега.

Маршалът бе принуден да преглътне тази забележка. Донал му напомни, че на два пъти е бил прав, а той два пъти е сбъркал — първо в оценката на Хюго Килиън като отговорен офицер, и второ при оценката на причините за десанта на нептунианско-касидианския флот на Ориента. Маршалът беше в достатъчна степен дорсаец, за да е горд и самоуверен, но беше и по дорсайски справедлив.

— Добре. Уилям дойде с предложение. Иска да наеме част от нашите наземни войски. Не за себе си или за определена кампания, а за препродаване на трети наемател. Те ще останат наши войски. Бях против, защото това би повишило цените на договорите, а от друга страна ако се наложи да наемаме нови войници, бихме понесли загуби. Не мога да разбера какво се крие зад този ход и каква е изгодата му. Според мен иска да получи добре обучена войска, която не може да наеме другаде. Уилям умее да получава това, което иска, а слабата гравитация на Сета не би навредила на войниците — Галт извади от чекмеджето лулата си и започна да я пълни. — Какви са вашите възражения?

— Сигурен ли сте, че тези войници няма да бъдат продадени на някой, който ще ги използва против Фрийланд?

Дебелите пръсти на маршала спряха да се движат.

— Може да поискаме гаранции.

— Можете, но доколко тези гаранции ще бъдат надеждни? Човекът, който ще ви даде тези гаранции — принц Уилям — няма да прати войските против Фрийланд. Ако изведнъж откриете, че планетата е нападната от собствените й войски, вие ще имате гаранции и няма да можете да изискате тяхното изпълнение.

Галт се намръщи.

— Все още не виждам каква е неговата изгода?

— Може да възникне ситуация, при която за него ще бъде по-важно да сблъска две фрийландски войски, отколкото да изпълни гаранциите.

— Как така?

Донал се зачуди дали да сподели съмненията си. Реши, че няма достатъчно добра аргументация за пред маршала, а освен това споделянето им само ще наруши обосновката му. Затова отговори:

— Не зная. Но въпреки това считам, че би било неразумно да не се отчете и тази възможност.

Галт въздъхна, пръстите му отново се заеха да тъпчат лулата.