Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 49

Донал се усмихна.

— Да, и за тази идея сега се налага да плащам.

— Е, мисля, че е време да отидем при гостите, Донал — каза Галт като видя, че разговорът взема нежелана посока. — Идвате ли?

— Ще дойда след малко — спокойно отвърна Донал и се обърна към Лий: — Намерете ми нещо за пиене, за предпочитане дорсайско уиски.

Лий се обърна и излезе от стаята. След малко се върна с чаша, в която имаше най-малко сто грама уиски с цвят на бронз. Донал отпи и усети огънят в гърлото си.

— Разбрахте ли нещо за Уилям? — той подаде чашата на Лий.

Ординарецът завъртя глава в знак на отрицание.

— Не се учудвам — промърмори Донал. След това се намръщи и попита: — Видяхте ли Ар-Дел, онзи нептунианец, който е пристигнал заедно с Уилям?

Лий кимна.

— Знаете ли къде мога да го намеря?

Лий отново кимна. Тръгна пред Донал по терасата, спусна се на долния етаж и отвори вратата на библиотеката. Там, в една малка ниша за четене, Донал намери Ар-Дел в компанията на една бутилка и няколко книги.

— Благодаря, Лий — каза Донал.

Ординарецът излезе. Донал седна срещу Ар-Дел и неговата бутилка.

— Привет! — поздрави Донал.

— Привет и на вас! — отвърна Ар-Дел. По своите си стандарти беше само леко пийнал. — Надявах се, че ще имам възможност да поговорим.

— Защо не дойдохте при мен?

— Не трябва.

Ар-Дел си напълни чашата и се огледа за друга, но съзря само малка ваза, пълна с тукашната разновидност на лилията. Хвърли цветята на масата, напълни вазата и я протегна към Донал с вежлив жест.

— Благодаря, не искам — каза Донал.

— Няма значение, вземете я. Не обичам да се наливам, когато срещу мен събеседникът не пие. А пък алкохола спомага за по-доброто разбирателство. — Той погледна към Донал и изпусна едно от своите полустенания-полуусмивки. — Пак запя старата песен.

— Кой, Уилям?

— Че кой друг? И какво възнамерява да прави с Блейн Планиращия? — Ар-Дел преглътна и поклати глава. — Този човек е учен. Струва колкото всички нас. Не мога да гледам как Уилям го върти на малкия си пръст… и въпреки това…

— За съжаление — прекъсна го Донал, — всички сме обвързани със своите договори. В тази област Уилям несъмнено е най-вещият.

— Да, ама понякога върши безсмислени нещо — Ар-Дел заклати напитката в чашата. — Вземете за пример мен. Защо не иска да умра? Не иска и това е. — Той изхихика. — Преди известно време го изплаших.

— Вие? И как?

Ар-Дел чукна с палец чашата.

— С това. Страхува се, че ще се самоубия, по-точно — че алкохолът ще ме довърши. Явно не желае да стане така.

— А какво желае за в бъдеще? — попита Донал. — Какво изобщо желае?

— Кой знае? Бизнес. По-голям бизнес. И договори. Много договори. Споразумения с всички правителства. Пръст във всяка каца с мед. Такъв си е нашият Уилям.

— Да-а — замислено каза Донал, след което бутна стола назад и стана.

— Останете, нека поговорим още — помоли го Ар-Дел. — Никога не се задържате повече от няколко минути на едно място. Кълна се в Космоса — вие сте единственият човек сред звездите, с когото мога да разговарям.

— Много съжалявам, но сега имам друга работа. Може би някой ден ще ни остане време да седнем и спокойно да побъбрим.