Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 48

Той се замисли пак за Уилям. Ако човек от неговия ранг се появи на Фрийланд, няма начин да не го поканиш и също така е невъзможно той да откаже. Така че всичко е нормално. Възможно е, помисли си Донал с необикновена за неговата възраст умора, възможно е да воювам с призраци. Но още по време на възникването на тази мисъл той знаеше, че не е вярна. Неговата странност му каза това. Тази странност беше много по-осезаема, дори повече от физическия стрес, получен от безкрайните времеви скокове по време на битката над Нептун. Това, което преди беше мъгливо и размито, сега започна да се материализира в сложна мозайка, в чийто център се намираше Уилям. Видът й изобщо не му се нравеше.

— Ще ми казвате всичко, което чуете за Уилям.

— Добре — отвърна Лий. — А за нептунианецът?

— И за него. И за момичето от Екзотика.

Донал приключи с обличането, премина по коридора и влезе в кабинета на маршал Галт. Елвин също беше там. Имаше и гости — Уилям и Анеа.

— Да не ви преча? — осведоми се младият дорсаец.

— Влизайте, Донал — покани го маршалът, като видя как се колебае на вратата. — Надявам се, спомняте си Уилям и Анеа?

— Не бих могъл да ги забравя — отвърна Донал.

Той се приближи и се здрависа с гостите. Ръкостискането на Уилям беше здраво, а усмивката му — топла. Анеа му подаде хладна ръка и му се усмихна неестествено. Донал забеляза, че Елвин внимателно го наблюдава. В нея се появи някакво слабо предчувствие.

— Бях сигурен, че ще се срещнем пак — отбеляза Уилям. — Трябва да ви се извиня, Донал, наистина трябва. Недооцених геният ви.

— Не съм гений.

— Гений сте — настоя Уилям. — Оставете скромността за простите хора. — Той се усмихна широко. — Сигурно разбирате, че набега върху Нептун ви направи звезда от първа величина на военния небосклон.

— Трябва да внимавам да не ми се замае главата от вашите хвалби, принце.

Донал се опита да вложи тайнственост в тези думи. Още първият отговор на Уилям го накара да се чувства по-свободно. За него не бяха опасни вълците в овчи кожи. Не те го караха да се чувства объркан и смутен. Тези, които бяха родени за лъжи и интриги, му бяха повече от ясни. Може би точно в това се крие причината, че общува по-лесно с мъже, отколкото с жени — мъжете не са склонни да се самозаблуждават.

Вниманието му бе привлечено от думите на Анеа:

— Вие сте скромен.

Но двете червени петна на бузите й и презрителният поглед бяха в пълно противоречие с думите й.

— Може и така да е — каза Донал с възможно най-лекомисления тон. — Не виждам нищо особено в това, което направих. Всеки би могъл да стори абсолютно същото. Освен това там имаше още няколкостотин човека.

— Да, но идеята беше ваша — намеси се Елвин.