Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 52

— Не можете да го накарате да се откаже от замисъла си. Не можете да убедите Щаба и правителството да му откажат.

— Не съм и мислил, че ще му откажете направо. Но бихте могли да разколебаете правителството и Щаба. Кажете им, че според вас момента не е подходящ за отслабване на армията на Фрийланд. Вашата репутация на военен би била достатъчна, за да ги убеди.

Галт налапа лулата и се зае да я разпалва.

— Да, мисля, че ще последвам съвета ви. Знаете ли, Донал, бих желал да останете завинаги мой адютант, за да мога по всяко време да се допитвам до вас.

— Много съжалявам, сър, но бих искал да се преместя на друго място… ако ме освободите, разбира се.

Галт сбърчи гъстите си вежди, които образуваха права линия. Извади лулата от устата си и попита кратко:

— Честолюбие?

— Отчасти, да. От друга страна ще мога по-добре да противодействам на Уилям като свободен и независим човек.

Галт го изгледа продължително и съсредоточено.

— За Бога, каква е тази кръвна вражда с Уилям?

— Страхувам се от него — призна Донал.

— Оставете го на мира и той също ще ви остави. Уйлям е твърде едра плячка за вас.

Галт млъкна, бутна лулата в устата си и изпусна голям облак ароматен дим.

Донал произнесе печално:

— Боя се, че сред звездите са се появили хора, които никого няма да оставят на мира. — Той се изправи: — Ще анулирате ли договора ми, сър?

— Не задържам хора против волята им — заяви маршалът. — Освен, разбира се, при крайна необходимост. Къде възнамерявате да отидете?

— Имам няколко предложения и смятам да приема едно от тях — това на Обединеният Съвет на Църквите на Хармония и Асоциация. Техният вожд Елдър Брайт ми предложи поста главнокомандващ.

— Елдър Брайт? Та той разгони като пилци всички командири, които се показаха макар и малко независими.

— Да, зная. Това дори ме устройва в известен смисъл. Ще укрепи репутацията ми.

Галт бавно каза:

— Над всяка ваша стъпка ли трябва да се замисля човек?

— Прав сте — тъжно отговори Донал. — Сигурно съм се родил с особено устройство на мозъка.

ГЛАВНОКОМАНДВАЩ — I

Адютантът силно тропаше с токове по черния под на обширния кабинет на главнокомандващия Силите за отбрана на Хармония, докато се приближаваше към бюрото на Донал.

— Специално, срочно и лично, сър — той остави лентата на махагоновия плот на бюрото до комуникатора.

— Благодаря — каза Донал и го освободи с жест. Счупи печата на лентата и я постави в комуникатора. Изчака адютантът да излезе и тогава натисна бутона.

От комуникатора се чу гласът на баща му.

„Донал, сине мой. Бяхме много радостни да получим вест от теб и да разберем за успехите ти. През последните пет поколения никой от нашето семейство не е постигал такъв успех за толкова кратко време. Ние всички се гордеем с теб и чакаме нови вести.

Обаче сега ти говоря по един много печален повод. Преди един месец в Блаувейн, столицата на Света Мария, загина чичо ти Кейси.

Уби го член на една от местните терористични организации, която е в опозиция. Чичо ти Ян беше офицер в същото подразделение. Той успя да открие щаба на терористите и собственоръчно уби трима от тях. Но това не ни върна Кейси. Той беше наш общ любимец и много тежко понасяме неговата гибел.