Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 44

— На колко появявания разчитате вие, капитане? — попита Сукайа-Мандез.

— Според мен ще успеем да ги заблудим, че ги напада голям флот, ако непрекъснато се връщаме и ги бомбардираме в продължение на два часа.

— Два часа?! — не повярва Ванърман. Сред събралите се премина лек ропот. — Сър, ако едно появяване трае петнадесет минути, което обхваща два времеви скока и подготовката им, то за един час ще се появяваме по четири пъти. Поради риска от случайни стълкновения и възможно нападение от страна на противника трябва да удвоим това число. Следователно за два часа ще извършим шестнадесет появявания или тридесет и два времеви скока. Сър, дори да напълним екипажите с медикаменти до козирката, никой няма да издържи.

— Познавате ли някой, който се е опитал да направи това, капитане?

— Не, сър, но…

— Тогава откъде знаете, че не е възможно? — Донал не дочака отговор, а продължи: — Ние трябва да го направим. Задачата ни е само да управляваме корабите и да пускаме по две торпеда. Това е доста по-лесно, отколкото да участвате в сражения. Освен това не изисква особени усилия от страна на екипажа.

— Труй Дорсай — промълви Ал Мен.

Донал го погледна с признателност за поддръжката.

— Други въпроси? — рязко попита той.

Капитаните мълчаха.

— Добре. В такъв случай веднага започнете подготовката. Свободни сте, господа.

Изчака да излязат останалите капитани и се обърна към Ванърман:

— Нахранете екипажа и му дайте хубава почивка. Починете и вие. И изпратете, ако обичате, два обяда в моята каюта.

Донал се обърна и напусна командната каюта. Зад него като сянка се движеше Лий. Миньорът не пророни дума, докато не останаха сами в каютата на Донал. Тогава каза:

— Защо му позволихте да ви обиди?

— Да ме обиди? Кой? И как?

— Онзи, дето ви нарече с някаква непозната дума.

Донал се замисли за миг.

— А-а, Ал Мен. Само че той не ме обиди. Напротив. Даде ми да разбера, че е с мен. Той каза „Труй Дорсай“. Това значи „Да живее Дорсай“.

КОМАНДИР НА ПАТРУЛЕН ОТРЯД — II

Нептун никога няма да забрави това.

Над планетата, която бе втора в техническо отношение (някои дори считаха, че е първа), над планетата с огромни материални богатства, над планетата с гигантски запас от знания, над планетата, напълно доверяваща се на своята космическа корабна защита — над тази планета се появи сянката на завоевателите. Жителите й се надяваха на защитата на деветдесет кораба, разположени на стационарни орбити, и както винаги бяха убедени в своята безопасност. Но ето че в небето над тях се появиха вражески кораби и ги бомбардираха с… какво?

Не, Нептун никога няма да може да забрави това.

А хората в петте кораба започнаха да броят завръщанията. Първото им появяване над планетата приличаше на ученическо упражнение. Деветдесетте кораба от защитната мрежа си бяха по местата, както и цял рояк по-малки кораби. Част от тях, тъй като приблизително половината се намираха от другата страна на планетата, се отразиха в приборите на фрийландските кораби. И това бе всичко. Второто появяване също мина без произшествия и стълкновения. Но когато корабът на Донал започна да се готви за третото завръщане, Нептун вече приличаше на жужащ кошер.