Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 42

Никой не се обади.

— Отлично — Лудров поведе Донал покрай редицата. — Капитан Грим — капитан Асейни.

— За мен е чест — каза Донал и стисна протегнатата ръка.

— Капитан Коул.

— За мен е чест.

— Капитан Сукайа-Мендез.

— На вашите услуги, капитане.

— Капитан Ал Мен.

— За мен е чест — каза Донал. Срещу него стоеше тридесет и петгодишен дорсаец, чието лице бе покрито с белези. — Струва ми се, че познавам семейството ви, капитане. Южният континент, близо до Темплин, ако не се лъжа?

— Близо до Бриджуърд, сър — отвърна Ал Мен. — Аз съм слушал за семейство Грим.

Донал продължи нататък.

— И капитан Рос.

— За мен е чест.

— Е, капитан Грим — каза Лудров и направи крачка встрани. — Предавам командването на вас. Ще ви трябва ли някакво специално въоръжение?

— Торпеда, сър.

— Ще дам заповед на отдела по въоръжението да ви снабди с торпеда — каза Лудров и излезе.

Шест часа по-късно петте кораба от новосформирания Патрулен отряд поеха към дълбокия космос, натоварени с няколкостотин торпеда. Донал пожела колкото може по-бързо да напуснат базата, за да не може никой да отмени експедицията.

Заедно с торпедата на борда се качи и Лий. Донал помнеше, че ординарецът му остана на борда на CJ. Лий бе оцелял в сражението, лежейки на хамака си в най-пострадалата част на кораба. Донал го инструктира:

— Искам да не се отделяте от мен. Съмнявам се, че ще ми потрябвате за нещо, но искам да сте до мен, ако имам нужда.

— Ще бъда до вас — отвърна Лий, без да промени изражението си.

Разговаряха в каютата на командира на Патрула, предоставена на разположение на Донал. Когато тръгна командната каюта, Лий го последва. Още с влизането Донал забеляза, че и тримата офицери под контрола на Ванърман изчисляват времевия скок.

— Сър! — поздрави Ванърман, когато Донал влезе.

Донал го погледна и се сети за преподавателя си по математика в Академията. Внезапно и болезнено усети собствената си младост.

— Всичко ли е готово за времеви скок? — попита Донал.

— Ще бъде готово след две минути. Тъй като не сте дали указания за специални изчисления, компютърът избра най-краткият път. Направихме обичайните за такива случаи разчети, за да избегнем сблъсъка с някакъв обект. Скокът ще бъде дълъг четири светлинни години, сър.

— Добре — каза Донал. — Елате с мен, Ванърман.

Отидоха до големия екран в центъра на командния пулт. Донал натисна един от бутоните и на екрана се появи изображение, изпратено от корабната библиотека: звезда от тип G0 осветяваше бяло-зелена планета с два спътника.

— Кайсия с две костилки — изкоментира Ванърман. Той не обичаше естествените спътници, защото родната му планета Фрийланд бе лишена от луни.

— Да — отвърна Донал. — Това е Нептун. На какво разстояние бихме могли да се приближим?

— Сър? — Ванърман го гледаше право в очите. Донал отвърна на погледа и сивокосият капитан отново се загледа в екрана.

— Бихме могли да се приближим колкото искаме. След времевия скок ще се намираме в дълбокия космос. Там ще спрем и ще определим точното си местонахождение. А положението на цивилизованите планети отдавна е определено. За да се излезе на безопасно разстояние от корабната им защита…