Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 43

— Не съм ви питал за безопасно разстояние от корабната защита, а колко близко до планетата можем да се появим — спокойно го прекъсна Донал.

Ванърман отново го погледна. Изражението на лицето му не се промени, но в очите му се появи нещо като печал. Известно време гледа Донал, а след това повтори:

— Колко близко?… На разстояние два планетни диаметъра.

— Благодаря ви, капитане.

— Скок след десет секунди — чу се гласът на първия офицер. Започна броенето: девет секунди, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, една, скок.

Настъпи времевият скок.

— Значи така — продължи Донал, сякаш разговорът не бе прекъсвал. — От тук, от дълбокия космос, трябва да подготвим цялата операция. Капитан Ванърман, извикайте останалите капитани на съвещание.

Ванърман натисна няколко бутона върху командния пулт. Петнадесет минути по-късно всички капитани се събраха в командната ката на флагманския кораб. Освободиха младшите офицери и Донал започна да им обяснява плана си.

— За всички нашият Патрул е тръгнал на разузнаване. В действителност задачата ни е да симулираме нападение над Нептун.

Изчака малко, докато смисълът на думите му стигне до тях, след което продължи да обяснява.

Щяха да създадат модел на планета с помощта на наличното оборудване. Ще се приближават до тази планета, изобразяваща Нептун, по различни начини и от различни места: първо един кораб, после два заедно, после серия единични кораби и така нататък. При появата си до планетата трябва да пускат по едно или две торпеда и незабавно да извършат нов времеви скок. Жителите на планетата трябва да останат с впечатлението, че атаката се осъществява от голям флот, който се стреми да завладее планетата чрез торпедна атака.

Освен това торпедата не са предназначени за разрушаване на корабната защита или за взривяване на повърхността. Те трябва да създадат впечатлението, че са преносители на особен вид радиация или вещество, което постепенно ще умъртви планетата.

Излизането от времевите скокове трябва да се пресметне така, че чрез постоянното завръщане на пет кораба да се създаде впечатление за голям флот.

С тези думи Донал завърши обяснението и попита:

— Някой има ли възражения или забележки?

Зад групата на капитаните Донал забеляза Лий, застанал до стената на командната каюта и изучаващ капитаните с безизразните си очи.

Никой не отговори веднага. След известно време бавно проговори Ванърман, сякаш пое върху себе си отговорността да говори от името на всички.

— Сър — каза той. — Каква е вероятността да попаднем на корабната защита?

— Зная, че е доста голяма. Но ще се постараем да я сведем до минимум.

— Разрешете да попитам: колко пъти трябва да се завръщаме?

— Колкото можем — Донал огледа събеседниците си и продължи: — Искам да сме наясно, господа. Ще вземем всички мерки против стълкновения и загуба на кораби. Но ако не може да се избегне, ще се наложи да рискуваме в името на своя дълг.