Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 46

— Сър, другите два не отговарят — това е Ванърман.

Поглед в екрана. Съсредоточи се. Наистина, останалите два са извън строя.

— Значи оставаме два, Ванърман.

— На вашите заповеди, сър.

— Връщаме се.

Пауза. Времеви скок.

Планетата се клати като махало. Удар. Идва тъмнина. Махни я.

— Махаме се. — Пауза. — Ванърман?

Тих отговор:

— Да, сър.

Времеви скок.

Тъмнина…

— Стани!

Нечий подигравателен шепот в ушите на Донал. Лежеше със затворени очи и се учуди кой би могъл да е това. Чу тази заповед отново, после още веднъж. Бавно започна да осъзнава, че това е негова заповед към самия него.

Едва отвори очите си. В командната каюта е настъпила мъртва тишина. При максимално увеличение на екрана се виждат три къси чертички. Това са корабите, разлетели се далеч един от друг. С вдървени пръсти Донал започна да откопчава коланите, които го държаха за креслото. Един по един подадоха, той изпълзя от креслото и се отпусна на колене.

Главата го болеше ужасно. С голям труд успя да се изправи на крака. Обърна се към петте кресла пред контролния пулт и се затътри натам.

Четири от креслата бяха заети от Ванърман и тримата му офицери — всички в безсъзнание. Лицето на Ванърман беше бяло като мляко. Като че ли не дишаше.

В петото кресло, увиснал на коланите, седеше Лий. Очите му бяха широко отворени. Следеше приближаването на Донал. От ъгъла на устните му се процеждаше тънка струйка кръв. Личеше, че Лий се е държал като хванато в капан животно — опитал се е да разкъса коланите и да отиде при Донал. Когато дорсаецът се приближи до него, той се опита да заговори, но се чуха само някакви нечленоразделни звуци. Кръвта започна да тече по-силно от устните му.

Най-после успя да проговори:

— Пострадахте ли?

— Не — отвърна Донал. — Стойте спокойно. Какво е станало с устата ви?

— Езикът — изломоти Лий. — Аз съм добре.

Донал разкопча коланите и с ръце разтвори устата на Лий. Употреби доста сила, за да успее. Кръвта се оттече и Донал видя, че езикът на Лий е силно повреден горе-долу по средата.

— Не разговаряйте повече — заповяда Донал. — Не движете езика, докато не зарасне поне малко.

Лий кимна. Лицето му бе абсолютно безизразно. Започна да се измъква от креслото. Докато вършеше това, Донал успя да разкопчее коланите на третият офицер. Извлече го и го положи на пода на каютата. Не усети сърцето му да бие. Започна да му прави изкуствено дишане, но още при първите усилия му се зави свят и бе принуден да се откаже. Бавно се изправи и започна да освобождава Ванърман. Обърна се към Лий и му каза:

— Освободете втория офицер, ако сте в състояние.

Лий се изправи и се зае с поставената му задача.

Двамата заедно положиха тримата фрийландци на пода и им свалиха шлемовете. Ванърман и вторият офицер започнаха да се съвземат, затова Донал реши отново да опита да помогне на третия офицер чрез изкуствено дишане. Но щом го докосна усети, че тялото вече е започнало да изстива.

Зае се с първия офицер, който беше все още в безсъзнание. След известно време човекът започна да диша по-дълбоко и по-спокойно, отвори очи. Но по погледа му личеше, че нищо не разбира — нито къде се намира, нито кой е до него.