Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 41

— Ясно — каза Донал.

— Имаме три възможности. Първо: да приемем условията им. Второ: да страдаме от климатичните промени, докато не съберем достатъчно сили да ги изгоним от Ориента. Трето: да се опитаме да изчистим Ориента още сега с цената на доста загуби в жива сила и техника. Но моето мнение е, че трябва да започнем игра. Разбира се, това няма нищо общо с мнението на Щаба. Те не знаят нищо за този замисъл. И няма да разберат, поне засега. Съгласен ли сте да осъществите идеята си за атака на Нептун?

— С най голямо удоволствие — бързо отговори Донал и очите му светнаха.

— Не сте чули всичко, така че запазете ентусиазма си за края — сухо каза Лудров. — Нептун се пази постоянно от деветдесет кораба от първи клас. Аз мога да ви отпусна само пет.

КОМАНДИР НА ПАТРУЛЕН ОТРЯД — I

— Пет — повтори Донал като ехо. Побиха го тръпки. След първият разговор с Лудров бе обмислил предполагаемата експедиция по-обстойно. Планът бе разчетен за малък флот от тридесет кораба от първи клас, построени в триъгълник и разделени на три групи по десет кораба.

— Сигурно разбирате, че това съвсем не са всички кораби, с които разполагам — обясни Лудров. — Дори след като приспаднем загубите имам над седемдесет кораба от първи клас в Синия Патрул. Давам ви само тези кораби, чиито капитани са ми лични приятели, които се явиха като доброволци и които не се плашат от наказанието на Щаба след завръщането. Иначе не бих ви дал и тези кораби. — Той погледна към Донал и продължи: — Знам, че тази операция е невъзможно. Да забравим този разговор.

— Мога ли да разчитам на безпрекословното подчинение на тези хора, сър? — попита Донал.

— Това е единственото, което мога да ви гарантирам.

— В такъв случай ще се наложи да импровизирам. Ще тръгна с тях, ще оценя ситуацията и тогава ще реша какво да правя.

— Значи се решихте?

— Да.

— Да вървим.

Лудров стана и преведе Донал през целия кораб до шлюза, откъдето преминаха в малък куриерски съд, който ги очакваше. Стигнаха до кораба от първи клас за петнадесет минути.

Влязоха в командната каюта, осветена от мигащите светлини на многочислените сложни прибори. Донал видя петима капитани, които го чакаха. Лудров поздрави сивокосия човек, който отговори от името на всички.

Лудров ги представи:

— Капитан Ванърман — капитан Грим.

Донал се учуди на бързото си повишение. Главата му бе заета с по-важни неща и не се бе сетил, че такова повишение е необходимо. Едва ли може един офицер по свръзката със звание комендант да командва петима капитани на кораби от първи клас.

— Господа — обърна се Лудров към капитаните, — вашите пет кораба ще образуват нов Патрулен отряд. Капитан Грим е новият ви командир. Ще отидете на разузнавателна експедиция в центъра на вражеската територия и там ще изпълните определена задача. Длъжен съм да ви предупредя, че капитан Грим има извънредни пълномощия. Трябва да изпълнявате всяка негова заповед без да задавате въпроси. Имате ли питания към мен, преди да съм предал командването?