Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 22

Защото има само едно нещо, което ветераните мразят повече от това да киснат по гарнизоните. И това нещо е напразно да се потят по време на операция. Та нали всички казваха, че ще бъде неделна разходка! И наистина се оказа така, но не и за хората, които имаха нещастието да бъдат командвани от неопитния дорсаец на име Донал Грим. Хората му бяха много недоволни. Привечер, когато лъчите на залязващото слънце едва пробиваха клоните на тукашния внук на земната хвойна, засадена по време на колонизацията на планетата, дойде пратеник на Хюго Килиън. Комендантът беше оборудвал командния си пункт близо до напуснатия град. Пратеникът намери Донал да разглежда картата на местността, седнал вър-ху един пън.

— Известие от Щаба — каза пратеникът и седна на пъна до картата.

— Станете — спокойно каза Донал.

Пратеникът стана.

— Какво е известието?

— Заповед: Втори и Трети отряд да останат по местата си до утре — издекламира войникът на висок глас.

— Заповедта е приета — каза Донал и отпрати вестоносеца, който се обърна и забърза нататък.

Останал сам, Донал продължи да изучава картата, докато дневната светлина позволяваше това. Когато съвсем се стъмни, той я бутна настрана, извади от джоба си малка свирка и извика най-близкия старши командир на група.

Само след миг на фона на слабо осветеното небе се показа висока кльощава фигура.

— Мърфи, сър. Викахте ли ме?

— Да — отвърна Донал. — Разставихте ли часови?

— Да, сър — без ентусиазъм отговори Мърфи.

— О’кей. През цялото време да внимават. А сега, Мърфи…

— Да, сър?

— Кой в отряда най-добре усеща миризмите и ги разпознава?

— Миризмите ли, сър?

Донал чакаше отговор. Най-после Мърфи започна бавно и замислено да говори:

— Най-вероятно Лий, сър. Той е израснал в мините. А за там просто е необходимо доброто обоняние. Тези рудници на Коби, командире…

— Зная за какво говорите, Мърфи — сухо отговори Донал. — Изпратете при мен Лий.

Мърфи извади своята свирка и извика старшия командир на Трета група.

— Той в лагера ли е? — попита Донал, след като почака известно време. — Бях дал заповед никой да не излиза извън охранявания район и всички да са в периметър, където се чува свирката ми.

— Тук е, сър. Сега ще дойде. Той знае заповедта не по-лошо от мен. Тези свирки почти не се различават една от друга и трябва практика, за да се научи човек да ги разпознава, сър.

— Командир на група, ще ви бъда признателен, ако за в бъдеще не ми разяснявате неща, които и без това знам.

— Да, сър — покорно отвърна Мърфи.

— Какво има, Мърфи? — чу се гласът на Лий.

— Аз ви викам — заговори Донал, преди командирът на Първа група да успее да си отвори устата. — Мърфи мисли, че вие добре различавате миризми.

— Много добре — отвърна Лий.

— Сър.

— Много добре, сър.

— О’кей. Погледнете картата. И двамата. По-бързо. Ще ви светна — и той запали малък фенер, като го прикриваше с ръка. Картата бе разгъната върху пъна. — На три километра от тук. Знаете ли какво има там?