Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 24

Това се оказа бавна и уморителна работа, още повече, че всичко трябваше да се извърши в абсолютна тишина. След около четири часа намери това, което търсеше.

Луната щедро осветяваше малко кръгла сграда без покрив, в центъра на което стоеше Хюго Килиън. Изглеждаше доста внушително, облечен с маскировъчния костюм. А до него, почти в обятията му, бе застанала Анеа — избраницата от Кълтис. Зад тях се виждаше малка летяща платформа. Около нея се стелеше мъглива светлина, предизвикана от устройството за поляризиране, което е осигурило незабележимото й появяване.

— Любима моя — говореше Хюго.

Гласът му беше толкова тих, че Донал, скрит в сянката на полуразрушената стена, едва го чуваше.

— Любима моя, трябва да ми повярвате! Само заедно бихме могли да го спрем, но трябва да ми разрешите да се намеся. Неговата власт е огромна…

— Зная, зная — прекъсна го тя и закърши ръце. — Но всеки един ден изчакване увеличава опасността за нас, Хюго. Бедният Хюго! — Тя протегна ръка и го погали по бузата. — Аз ви забърках в тази каша…

— Да сте ме забъркали? Мен? — Той се опита да я притисне до себе си. — Аз тръгнах по този път с отворени очи. Заради вас…

— Моментът не е подходящ — леко го отблъсна Анеа. — Освен това вие започнахте тази игра заради Кълтис, а не заради мен. Работата изобщо не опира до мен — разгорещи се тя. — Той няма да получи властта над моята планета.

— Да, да, заради Кълтис, разбира се — побърза да се съгласи Хюго. — Но за мен Кълтис — това сте вие, Анеа. Вие сте всичко, което обичам на Екзотика. Нима не разбирате, че засега няма нищо конкретно, че всичко е основано само на голи подозрения? Според вас той действа против Сейън. Но това не означава, че действа против Кълтис като цяло.

— Какво да правя? — завайка се избраницата. — Не мога да му се противопоставя с неговите методи. Не мога да извъртам, да лъжа и да изпращам шпиони. На всичко отгоре договорът ми е у него. Наистина не мога да върша тези неща. Ето какво означава да си избраница. Аз съм пленница на собственият си мозък, на собственото си тяло… — Тя сви юмрук и рязко се обърна към коменданта. — Когато за първи път говорих с вас преди два месеца вие казахте, че това е очевидно.

— Сгреших — отвърна Хюго спокойно. — Вниманието ми е било привлечено от нещо, но не съм бил прав. Аз също имам принципи, скъпа Анеа. Може и да не са на нивото на вашата психологическа блокада, но аз също имам понятие от чест и правда.

— Зная, Хюго, зная — тя искрено се разкайваше. — Но аз съм отчаяна! Не знам какво да правя!

— Ако беше предприел нещо лично против вас…

— Против мен? Няма да посмее. Аз съм избраница. Това би било чиста глупост — добави Анеа. Донал се изненада от здравия смисъл в думите й. — Нищо не би спечелил от подобна стъпка. Само ще разтревожи Кълтис.