Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 21

— Как ще осъществяваме връзка? — попита Лий.

— Ръчна сигнализация. Глас. Това е. Не разрешавам групите да се приближават за установяване на връзка. Движете се на интервал минимум двадесет метра — Донал отново огледа командирите. — Нашата задача се състои в това да се доберем до градчето колкото е възможно по-тихо и по-спокойно. В бой ще встъпвате само ако ви нападнат.

— Чух, че ни очаква нещо като неделна разходка — вметна Лий.

— Не боравя с лагерни слухове — твърдо заяви Донал. — Ще вземем всички предпазни мерки. Вие като командири на групи отговаряте пред мен за пълната екипировка на хората, включително медикаментите.

Лий се прозина, но това не бе знак на предизвикателство.

— О’кей — каза в заключение Донал. — Връщайте се при хората си.

Съвещанието приключи. След няколко минути едва различимо изсвирване даде знак на групите да започнат прехода. Утрото още не бе настъпило, но върховете на дърветата вече се забелязваха на фона на небето.

Въпреки предохранителните мерки и вниманието, с което преминаха първите дванадесет километра през гората, прехода приличаше точно на това, което каза Лий — на неделна разходка. Когато Донал излезе при реката начело на половината Първа група, тази мисъл започна да се укрепва.

— Да се изпратят разузнавачи — заповяда дорсаецът.

Двама войници се спуснаха във водата и с оръжие над главите я пресякоха. Добраха се до отсрещния бряг и помахаха с ръце, за да покажат, че всичко е спокойно. Чак тогава Донал поведе и другите през реката.

След като преминаха, той изпрати разузнавачи в три направления — напред и покрай брега в двете посоки. Изчака Съки да премине реката със своите хора. През това време разузнавачите се завърнаха, без да са открили противник. Донал построи хората си в разредена верига и тръгна напред.

Денят настъпваше бързо. Придвижваха се с петдесетметрови прибежки. Всеки път изпращаха напред разузнавачи и тръгваха едва след като те са докладвали за отсъствие на противник. Прибежка след прибежка, а противник нямаше и нямаше.

След един час, когато огромният оранжев диск на Е-Епсилон се показа над хоризонта, Донал гледаше иззад храстите малкото мълчаливо селище, заградено с ограда.

След още четиридесет минути трите групи на Трети отряд от Обединените Сили — 176 бързо напусна градчето Веракъмтухелп. Не откриха нито един жител.

КОМАНДИР НА ОТРЯД — II

Името на командира на отряд Грим бе опорочено.

Трети отряд, или по-точно тази част от него, която напускаше улиците на градчето, дори не правеше опит да скрие мнението си за Донал. Може би ако им беше показал, че чувства тяхната оценка, те биха я изразили още по-ясно. Но той беше абсолютно безразличен за мнението им и това ги караше да сдържат презрението си. Въпреки това сто и петдесет човека, дошли до града в пълно бойно снаряжение и с най-голяма предпазливост напълно споделяха мнението и оценката за новия командир на другите триста, преминали разстоянието много по-бързо и по-леко. Оценката беше възможно най-ниската.