Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 20

Всеки един войник беше въоръжен с пистолет и нож в добавка на обичайното оръжие. Отрядът се състоеше от пехотинци с пружинни пушки. Оръжие като оръжие. Всеки главорез от предградията би могъл да извади същото, ако не и по-добро. Обаче в съвременната война главната задача се състои в това да не позволиш на противника да използва оръжието си. Много лесно може да се използва химическо и атомно оръжие от разстояние. Пружинната пушка имаше пълнител с лента с пет хиляди патрона и можеше да поразява цели с еднаква точност до хиляда метра.

И въпреки това, продължи да разсъждава Донал, дори пружинните пушки скоро ще станат неприемливи. Явно в близко бъдеще пехотинците ще се върнат към щика и късия стоманен меч. Изходът на битката ще зависи от умението на отделния войник. Независимо колко фантастично и ефективно оръжие сте изобретили, рано или късно ви се налага да завземате територии. А за това трябва да използвате пехотинци — точно такива хора, каквито стоят в редиците.

Донал застана пред строя.

— Почивайте, момчета, но запазете строя. Командирите на групи при мен!

Отдалечи се на такова разстояние, че войниците да не го чуват. Командирите на групи го следваха. Заобиколиха картата и Донал им предаде заповедта на Щаба, получена чрез Хюго. Раздаде им по една карта и попита:

— Има ли въпроси?

Нямаше. Чакаха го да продължи. А той разучаваше лицата на хората, от които зависеше изпълнението на заповедта.

Беше ги опознал доста добре за трите седмици, предшестващи тази сутрин. Шестимата представяха всички разнообразни мнения, които се срещаха в отряда под негово командване. От сто и петдесетте човека, които му бяха подчинени, някои се съмняваха в него заради младостта и липсата на полеви опит. Повечето без съмнение бяха доволни от назначаването му, защото военната репутация на дорсайците е много висока. Имаше и такива, наистина само няколко човека, които автоматично се съпротивляват на всеки, който внезапно ги е надминал в службата. Такъв човек беше старшия командир на Трета група, бивш миньор от Коби на име Лий. Дори сега, събрани около картата минути преди операцията, той гледаше предизвикателно към Донал — със стиснати челюсти и разрошена черна коса. Ако имаш такива подчинени, обикновено имаш и разправии с тях. Донал реши да промени първоначалното си намерение да се движи заедно с Трета група.

— Ще се разделим на групи по двадесет и пет човека — започна да обяснява той. — Всяка група трябва да има старши и младши командир. Ще се движим отделно, но при среща с вражи патрул се обединяваме. Ясно ли е?

Всички кимнаха.

— Мърфи — обърна се Донал към кльощавия командир на група. — Искам да се движите със старши командир Лий, който ще се намира в тила и ще се разположи пред вас със своята половина от групата. Уесън — той премести погледа си върху старшия командир на Втора група, — вие и Золк ще заемете трета и четвърта позиция откъм тила. Съки, вие като младши командир на Първа група ще се движите пред Уесън и вдясно от мен. Аз ще водя останалата част от Първа група.