Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 19

— Аз имам въпрос — обади се Донал, докато внимателно изучаваше картата. — Кой е този абсолютно некомпетентен във военното дело човек, който е заповядал да настъпваме само с 60 процента от силите?

Атмосферата в помещението внезапно се нажежи. Донал упорита гледаше Хюго в очите.

Едва сдържайки се, комендантът отговори:

— Така се случи, че това е моето предложение до Щаба, Грим. Може би сте забравили — надявам се останалите да не са, — че това е само демонстративна кампания. Трябва да покажем на Първата Дисидентска Църква, че не са ни наели напразно.

— Това едва ли оправдава риска от подлагането на опасност на четиристотин и петдесет човека — без да мръдне отговори Донал.

Хюго просъска:

— Грим, вие сте най-младият от командирите, а аз съм комендант. Би трябвало да знаете, че не съм длъжен да ви давам обяснения. Но за да ви успокоя, ще ви кажа следното: по данни от разузнаването може да се заключи, че пред нас няма крупни вражески сили.

Донал настояваше:

— А защо пропускаме такава възможност? Трябва да се придвижваме с целият наличен потенциал.

Хюго започна да се дразни. Въздъхна и отвърна:

— Определено се нуждаете от урок по стратегия. Злоупотребявате с правото си да се съмнявате в решенията на Щаба, което ви е предоставено от Кодекса. И за да се сложи край на това, ще ви кажа, че има важна причина, поради която не използваме всички сили. В този участък ще бъде нанесен главният ни удар. Ако се хвърлим с много войска напред, Обединената Ортодоксална Църква веднага ще прати допълнителни войски срещу нас. А когато се движим на малки отряди, ние създаваме вакуум пред фронта. Веднага след като овладеем града, Втори и Четвърти полк също ще се придвижат и тогава ще създадем рубеж, от който не могат да ни върнат. Отговорих ли ви?

— Само частично — не мирясваше Донал. — Аз…

— Господи, дай ми търпение! — патетично извика фрийландецът. — Имам зад гърба си пет кампании. Много пъти едва съм отървавал кожата. Но още зарежа тази длъжност, нека пратят друг комендант. Стига толкова. Аз, вие и Скуак ще оглавим отрядите. Това задоволява ли ви?

Донал наклони глава в знак на подчинение. Нямаше какво да отговори. Военният съвет приключи. Докато се връщаше към отряда си заедно със Скуак, Донал се чувстваше толкова несигурен, че попита касидианеца:

— Как мислите, напразно ли го разпитвах?

— За тези работи отговаря комендантът — отвърна Скуак. — Би трябвало да знае какво прави.

С тези думи се разделиха. Отправиха се всеки към своя отряд.

Когато стигна до лагера Донал откри, че командирите вече са събрали хората. Бяха строени в три редици, по петдесет човека във всяка. Начело на всяка група стояха старшите и младшите командири. Старшият командир на Първа група, висок кльощав ветеран от Сета на име Мърфи, съпровождаше Донал при обхода на войниците и проверката на снаряжението им.

Това са добри войници, мислеше си Донал, минавайки покрай редиците. Добре тренирани и закалени в битки, макар и да не можеха да се нарекат елитни бойци. Елдър Брайт, главата на Първата Дисидентска Църква, ги беше избирал наслуки. Принц Уилям бе издействал правото да подбира само офицерите.