Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 66

Брайън изпръхтя досущ като някоя от кравите си.

— Ако търсите някой, дето не му е мястото тук, не ви трябва да се оглеждате много.

— Кого имате предвид? — попита Джордж.

— Брайън — каза бащата предупредително.

Брайън се намръщи и започна да рови в джобовете си за цигара.

— Татко, на него мястото му наистина не е тук и никога няма да бъде.

— За кого говорите? — настоя Джордж.

— За Филип Хокин, за кой друг? — измърмори Брайън и се обви в цигарен дим. После вдигна глава и се взря предизвикателно в тила на баща си.

— Нали не намеквате, че вторият й баща има нещо общо с изчезването на Алисън? — попита Клъф. В гласа му прозвуча едва прикрито предизвикателство, на което Брайън вероятно нямаше да устои.

— Не сте ме питали за такова нещо. Попитахте ме дали знам за някой, дето не си е бил на мястото. Ами ето, той е такъв човек. Откак дойде тук, се вре навсякъде, опитва се да ни учи как да си обработваме земята, като че ли неговите хора са се занимавали с това от поколения насам. Въобразява си, че като прочетеш някоя книга или брошурка на Земеделския институт, и ставаш експерт. А и като си спомня как ухажваше леля Рут! Не я остави на мира. За нея просто нямаше друг изход да си върне спокойствието, освен да се омъжи за него.

— Доколкото си спомням, на времето не го преживя толкова тежко — отбеляза саркастично баща му. — Ако Рут и Алисън не бяха освободили Бенксайд Котидж, ти и Дениз щяхте да започнете брачния си живот в старата ти спалня. За теб не знам, ама на мен ми е по-добре, като не чувам как таблата на леглото се тряска в стената по цяла нощ.

Брайън се изчерви и изгледа мрачно баща си.

— Остави Дениз на мира. Сега говорим за Хокин. Знаеш не по-зле от мен, че няма какво да търси тук. Не се дръж така, като че ли и ти по цял ден не мърмориш що за безполезен лигльо е и как ти се ще старият скуайър да бе имал повече ум в главата, та да не остави цялата земя на пришълец като Хокин.

— Това не означава, че той има нещо общо с изчезването на Алисън — отвърна Дейвид и потри брадичката си с ръка — очевидно семеен израз на объркване.

— Баща ви е прав — каза меко Джордж.

— Може и да е — съгласи се Брайън с нежелание. — Но и Хокин все всичко знае най-добре. Ако се налага и у дома така, както в селото, братовчедка ми трябва да живее по-зле и от куче. Не ме интересува какво говорят останалите, убеден към, че не може да е била щастлива в една къща с Хокин. — Той плю презрително на циментовия под, обърна се рязко и се упъти към далечния край на обора.

— Не му обръщайте внимание — каза уморено Дейвид Картър. — Устата му работи повече от акъла. Хокин си е идиот, но според Рут е давал душа за Алисън. А винаги бих повярвал на думите на сестра си, ако ги противопоставим на тези на сина ми. — Поклати глава и погледна към Брайън, който чоплеше някаква машина. — Мислех си, че като се ожени за Дениз, ще му дойде умът в главата, ама явно съм си правил сметката без кръчмаря. — Той въздъхна. — Ще дойдем да помагаме при търсенето, господин Бекет. И обещавам да помисля за това, което казахте. Да видим ще се сетя ли за нещо.