Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 65

А сега всичко се бе променило. Алисън изчезна и внезапно животът на всеки от тях ставаше обществено достояние. Полицията, вестникарите, всички настояваха да се отговаря на въпросите им, без да се интересуват влиза ли това в работата им или не. Брайън имаше чувството, че няма съпротивителни сили да издържи на такова нахлуване. Искаше му се да причини някому болка. Но нямаше на кого.

Още не беше съмнало, когато Джордж и Клъф стигнаха до първите къщи на селото. Първата светлинка, която видяха, се процеждаше през открехнатата врата на един обор.

— Ами да започнем от тук — каза Джордж и паркира колата до бордюра. — Кого очакваш да открием вътре? — попита той, докато газеха по покрития с кал цимент към вратата.

— Най-вероятно Брайън и Дейвид Картър — отвърна Клъф. — Те са краварите на селото.

Двамата мъже в обора не чуха приближаването им поради тракането и бълбукането на доилката. Джордж реши да изчака те да се обърнат. Вдъхваше сладникавия мирис на тор, животинска пот и мляко, наблюдаваше как мъжете измиват внимателно вимето на всяка крава, преди да поставят доилката. Най-сетне единият се обърна. Първото впечатление на Джордж бе, че вижда наблюдателните очи на Рут Хокин, поставени в безизразното лице на каменна статуя от Великденските острови. Лицето на мъжа се състоеше от ъгли и плоскости, скулите му приличаха на каменни плочи, хлътналите му очи бяха като вдълбани във восък.

— Да не би да има нещо ново? — попита той, издигайки глас, за да надвика машината.

Джордж поклати глава.

— Дойдох да се представя. Криминален инспектор Джордж Бенет. Аз ръководя следствието.

Той тръгна към по-възрастния мъж, а по-младият спря да дои, изправи се и се облегна на масивната задница на кравата, фризийска порода, скръстил ръце на гърдите си.

— Аз съм Дейвид Картър — каза по-възрастният. — Чичо съм на Алисън. А това е моят син, Брайън.

Брайън Картър кимна достолепно. Лицето му беше същото като на баща му, само очите му бяха тесни и бледи, като отломки от топаз. Надали беше на много повече от двадесет години, но увисналите надолу ъгълчета на устата му бяха сякаш издялани в камък.

— Исках да ви кажа, че вършим всичко, което е по силите ни, за да разберем какво се е случило с Алисън — каза Джордж.

— Ама не сте я намерили, нали? — гласът на Брайън бе мрачен като изражението на лицето му.

— Не. Продължаваме с търсенето веднага след съмване, и ако искате отново да се присъедините към нас, сте добре дошли. Но не затова съм тук. Постоянно си мисля, че отговорът на въпроса какво се е случило с Алисън се крие някъде в досегашния й живот. Не ми се вярва, че отвличането й е плод на случайна прищявка. Било е внимателно подготвено. Независимо от това какво знаете, убеден съм, че някой от селото е чул или видял нещо, което може да ни наведе на следа. Мисля днес да поговоря с всички ваши съселяни, и на всеки ще кажа същото. Моля ви да поровите в паметта си за нещо, каквото и да било, стига да излиза извън рамките на обичайното, нещо или някой, когото сте видели на място, където не би трябвало да бъде.