Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 68

Най-сетне Джордж и Клъф се прибраха след безплодната обиколка в караваната. Вътре седеше само една жена полицай, която веднага скочи и се зае да им запарва чай.

— Оказа се, че не си прав — въздъхна Джордж.

— Сър? — Клъф отвори пакета с цигари и предложи една на Джордж, без да го пита дали иска.

— Нали каза, че всички ще се оплакват от Хокин. А пък никой не обели и дума — освен онзи млад кибритлия, Брайън Картър.

Клъф се позамисли. Челото му се набръчка като коричката на крем карамел.

— Може би точно там е причината. Той е още толкова млад, че може в случай като сегашния да отдава значение на факта, че Хокин не е един от тях. По-възрастните имат достатъчно ум в главата да осъзнаят, че има дяволски голяма разлика между това да не харесваш някого, защото ти се вре в работата, и да го обвиняваш в отвличането на дете.

Джордж отпи предпазливо от чая си. Не беше толкова горещ, че да го опари. Изпи наведнъж половината чаша, за да накваси пресъхналото си гърло; каквито и достойнства да имаха жителите на Скардейл, не бяха особено щедри с напитките. Всъщност дори бяха седели в кухнята на Дайан Ломас пред чайника с готовия чай и на нея през ум не й мина да им предложи да изпият по чаша.

— Може и така да е. Но не искам да забравяме, че тук става дума за изключително затворена общност — тъкмо на такова място може да битува убеждението, че линчът е най-подходящият начин за справяне с някои проблеми. Може да са решили, че виновникът е Хокин, а ние сме прекалено тъпи, за да го разкрием. Може да са решили, че най-добре ще се справят с него, ако изчакат да се откажем от търсенето на Алисън и да се махнем. После ще има някой нещастен случай на полето и сбогом, скуайър Хокин. Това ми създава два проблема. Първо, като изключим селските предразсъдъци, не съществува никаква причина да подозираме, че Филип Хокин би могъл да има нещо общо с изчезването на Алисън. И второ, не желая кръвта му да ми тежи на съвестта — независимо дали е замесен или не.

На лицето на Клъф се изписа учтив скептицизъм.

— Ако не ми бяхте шеф, щях да кажа, че гледате прекалено много телевизия — каза той. — Но понеже ви познавам, ще кажа, че идеята е интересна, сър.

Джордж изгледа внимателно Клъф и каза само:

— Не бива да пропускаме и тази възможност. — После подаде чашата на униформената служителка и попита: — Има ли още в каната?

Преди тя да успее да му долее, вратата се отвори и във фургона влезе Питър Грънди. Ченгето от Лонгнор кимна доволно.

— Предположих, че ще ви намеря тук. Има съобщения от главен инспектор Карвър, сър. Моли да му се обадите в Бъкстън колкото е възможно по-скоро.

Джордж стана и посегна към чашата с чая. Изпи голяма глътка и направи знак на Клъф да тръгва с него.

— Тъкмо ще минем през свързочния пункт — каза той и тръгна към колата. Внезапно вратата на паркирания наблизо форд се отвори и рижата глава на Дон Смарт надникна отвътре.

— Здрасти, инспекторе — каза той жизнерадостно. — Нещо ново? Нещо за пресата? Очаквах да ви видя на пресконференцията в десет, както обещахте вчера, но явно сте имали по-важна работа.