Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 64

Беше водил простичък, спокоен живот. В Скардейл бяха свикнали да разчитат на себе си, да не общуват много с външни хора. Бе свикнал да му подвикват обиди — и съучениците му в училище, а после и подпийналите посетители на кръчмите. Известни му бяха всички изтъркани стари вицове за бракове между роднини и глупавите истории за тайни ритуали и черна магия. Бе свикнал да не им обръща внимание и да си живее живота.

Когато беше светло, цялото население на Скардейл обработваше земята, а когато дните станеха къси, имаше работа и за вечерта. Жените предяха вълна, плетяха пуловери, шалове и бебешки дрешки, тъчаха одеяла, правеха консерви и компоти — все неща, които после продаваха на пазара в Бъкстън. Мъжете се занимаваха с поддръжката на сградите — и отвън, и отвътре. Занимаваха се и с дърводелство. Тери Ломас правеше красиви дървени купи, които светеха с богатите, топли тонове на дървото, подбрано специално заради шарката. Изпращаше ги в някакъв център за художествени занаяти в Лондон, където се продаваха за суми, които според съселяните му бяха направо неразбираеми. Бащата на Брайън, Дейвид, изработваше дървени играчки за един магазин в Лийк. На никого не би му останало време да се занимава с езическите ритуали, които лековерните пиячи обсъждаха в бъкстънските кръчми, дори някой да бе проявил интерес към тях. Истината беше, че всеки в Скардейл работеше толкова усилено, че едва му оставаше време да се храни и да спи.

Хората от Скардейл не изпитваха нужда да поддържат постоянни контакти с външния свят. Повечето от необходимата храна се произвеждаше в кръга от надвиснали варовикови скали — имаше и месо, и картофи, мляко, яйца, дори малко плодове и зеленчуци. Мама Ломас правеше вино от бъзов цвят и бъзов плод, от коприва, глухарчета, брезов сок, ревен, от цариградско грозде и боровинки, общо взето от всичко, което можеше да се бере. Всички пиеха от нейното вино. Дори на децата даваха от време на време по чашка с лечебна цел. Във вторник идваше камион, от който купуваха риба и зеленчук. В четвъртък пък пристигаше камион от бакалницата в Лийк. Всичко останало се купуваше от пазара в Лийк или Бъкстън от тези селяни, които продаваха там продукцията си или добитък.

Странен му се бе сторил преходът от ученическия живот, когато напускаше долината пет пъти седмично, към живота на зрял човек, когато и той започна да обработва земята и понякога не излизаше от Скардейл по цял месец. Нямаше дори телевизия, която да нарушава ритъма на съществуванието им. Брайън още помнеше как старият скуайър Касълтън си беше купил телевизор, за да гледа коронацията на кралица Елизабет13. Баща му и чичо Рой поставиха антената и цялото село се събра в салона на имението. Старецът включи телевизора със замах, и всички впериха сащисано очи в някаква февруарска виелица. Както и да въртяха антената Дейвид и Рой, се чуваше само пращене като от мазнина, попаднала в огъня, и се виждаха само смущения. Но това бе единствената намеса във вътрешния живот на Скардейл, която който и да било от обитателите му би понесъл.