Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 62

— Гадни журналисти — възмути се Джордж. — Извъртат всяка дума. Нали казах, че разликите са повече от приликите — това защо не са го поместили? Спокойно можех изобщо да не се хабя. Този Дон Смарт тъй или иначе ще пише това, което иска да напише, независимо от това каква е истината.

— Винаги е така с тези репортери от Флийт Стрийт — каза Лукас кисело. — На местните момчета им се налага да се придържат към истината, защото и следващия път пак ще дойдат при нас за репортаж, но тая лондонска сбирщина пет пари не дава дали ще подразни полицията в Бъкстън или не. — Той въздъхна. — Мен ли търсехте, сър?

— Исках само да предадеш нещо на дневната смяна. Струва ми се, че е крайно време да проучим кои са познатите лица с досиета за сексуални престъпления в околността и да ги разпитаме.

— В цялата област ли, сър? — попита уморено Лукас.

Джордж си помисли, че понякога напълно разбира защо някои полицаи така и не излизат от нивото на униформен служител през цялата си кариера.

— Мисля първо да се съсредоточим върху региона непосредствено около Скардейл. Може би в радиус от пет мили, като поразширим малко кръга на север, за да обхванем и Бъкстън.

— Някои туристи изминават много мили, за да стигнат до тук — каза Лукас. — Няма гаранции, че нашият човек не е от Манчестър Шефийлд или Стоук.

— Съгласен съм, сержант, но все отнякъде трябва да се започне. — Джордж бутна стола си назад и стана. — Тръгвам за Скардейл. Предполагам, че ще прекарам там целия ден.

— Сигурно сте разбрал за ленд роувъра? — Тонът на Лукас беше безразличен, но лицето му излъчваше самодоволство.

— Какъв ленд роувър?

— Вашите момчета открили снощи в Лонгнор двама свидетел — семейна двойка. Били видели някакъв ленд роувър паркиран встрани от шосето, близо до отклонението към Скардейл, горе-долу по същото време, когато Алисън излязла за последен път от дома си.

Лицето на Джордж светна.

— Че това е страхотна новина!

— Не чак толкова страхотна. Било е тъмно. Свидетелите не могат да дадат никакво описание на колата, освен че е била ленд роувър.

— Но нали ще можем да вземем отпечатъци от гумите. Все пак някакво начало — каза развълнувано Джордж. Раздразнението от разговора с Лукас и публикацията в „Дейли Нюз“ беше напълно забравено.

Лукас поклати глава.

— Опасявам се, че няма да стане, сър. Знаете ли мястото, където е бил паркиран ленд роувърът? От едната страна на методистки параклис. Точно там, където вчера влизаха и излизаха денонощно нашите коли.

— Майната му — каза Джордж.

Томи Клъф се наслаждаваше на чаша чай и цигара, когато Джордж пристигна в свързочния пункт.

— Добро утро, сър — каза той, без да си даде труд да се изправи.

— Още ли си тук? — попита Джордж. — Можеш да отидеш да почиваш, ако искаш. Трябва да си съсипан от умора.

— Не съм по-уморен, отколкото бяхте вие снощи, сър. Ако не възразявате, бих останал още. Тъй или иначе това е последната ми нощна смяна, така че най-добре да свикна да си лягам по нормално време. Ако смятате да разпитвате хората от селото, мисля, че мога да ви бъда от полза. Вече съм говорил с повечето от тях и имам доста добра представа за положението.