Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 50

— Интересно — промърмори той. Наличието на снимки на баща й можеше да се предположи, макар че той бе очаквал да ги види извадени отвън, и в рамки. Но това, че единственият друг образ в съкровищницата на Алисън бе този на братовчеда — същият, който така навреме бе открил следите в малката горичка — беше най-малкото странно за инспектор Бенет, обучен да подозира всички. Той прибра внимателно снимките в кутията, но после размисли, извади снимката на Чарли и старицата и я пъхна в джоба си.

Когато се зае да прехвърля плочите, откри за първи път образец от почерка на Алисън. На страници, откъснати от училищни тетрадки, той откри преписвани стихове от текстове на песни. Очевидно те имаха някакво специално значение за нея. Откъси от текстове на „Дяволът с маска“ на Елвис Пресли: „Празникът е мой и ще плача, колкото си искам“ на Лесли Гор, „Такава е играта“ на Клиф Ричард и „Аз, която си нямам нищо“ на Шърли Беси — стиховете рисуваха обезпокояващия образ на момиче, което крие някаква мъка, напълно в разрез с всички описания на Алисън Картър. В тези стихове се говореше за мъките на любовта, за измама, загуба и самота. Джордж знаеше отлично, че няма нищо странно в едно момиче на пубертетна възраст, което за първи път се сблъсква с тези усещания и счита, че никой никога не е преживявал нещо подобно. Но ако Алисън е изпитвала такива чувства, тя бе съумяла да ги прикрие много добре от хората около себе си.