Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 36

— Цигара? — каза той накрая и предложи собствения си пакет на Джордж. Пушеше много силни цигари, „Капстан“. Джордж поклати глава и извади своите, доста по-леки. Все пак прие предложението като позволение и веднага запали.

— Хич не ми харесва тази работа — поде Мартин. — Изглежда внимателно планирано, а?

— Така ми се струва, сър — каза Джордж, впечатлен от начина, по който Мартин веднага забеляза подробността с лейкопласта. Никой не ходи на разходка с цяла ролка лейкопласт в джоба, дори най-старателният бойскаут. Това, което бе сторено с кучето, навеждаше Джордж на мисълта за предумишлена постъпка, макар никой от колегите му да не придаваше значение на този детайл.

— Струва ми се, че който и да е отвлякъл момичето, е бил добре запознат с навиците й. Може да я е следил известно време, да е изчаквал подходящ момент.

— Значи мислите, че става дума за местен човек? — попита Мартин.

Джордж прекара ръка през русата си коса.

— Така изглежда — отвърна той колебливо.

— Прав сте да не се ангажирате с категорична теория. Пътят нагоре към Дендърдейл, до изворите на Скарластън, е популярен туристически маршрут. Кой знае колко хора се шляят наоколо през лятото. Всеки може да е видял момичето — само или с приятели — и да е решил да се върне, за да я отвлече. — Мартин кимна и почисти с пръст малко цигарена пепел от ръкава на безупречно изгладената си куртка.

— Възможно е — съгласи се Джордж, макар че не можеше да си представи как някой мигновено ще развие подобна мания и ще издържи с месеци до настъпването на подходящия момент. Всъщност основната причина за неговата неувереност бе съвсем друга.

По-скоро просто не мога да си представя който и да било жител на селото да причини такова страдание на свой съселянин. Те са невероятно близки помежду си, сър. Свикнали са да се поддържат и помагат един на друг от поколения насам. Някой от Скардейл няма да причини зло на някое от техните деца — това би било в разрез с всичко, на което са учени от раждането си. Да не говорим пък, че нима начин жител на Скардейл да отвлече дете от селото, без останали да разберат какво става. А въпреки всичко по-вероятно е извършителят да е жител на селото, а не външен човек — заключи Джордж и въздъхна, озадачен от хода на собствените си мисли.

— Освен ако всички грешат посоката, в която е тръгнало момичето — отбеляза Мартин. — Може би тя самата е нарушила навиците си и да е тръгнала в обратна посока, към главното шосе. А пък вчера имаше говежди пазар в Лийк. По лонгнорския път движението трябва да е било доста по-оживено от обикновено. Лесно може да са я примамили в някоя кола, под предлог да упъти някого например.

— Забравяте кучето, сър — напомни Джордж.

Мартин махна нетърпеливо с цигарата.

— Възможно е този, който я е отвлякъл, после да се е промъкнал откъм другия край на долината и да е оставил кучето в гората.