Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 269

Първата изненада за деня дойде, когато Томи каза на сестрата от интензивното, че е дошъл да посети доведения си брат, Джордж Бенет.

— Той вече не е тук — каза сестрата, като прегледа списъците на бюрото пред себе си.

За миг Томи почувства как сърцето му се сви на топка.

— Не е възможно. Вчера той дойде на себе си. Видях го как отваря очи.

Сестрата се усмихна.

— Точно така. Затова го преместихме в друго отделение — непосредствената опасност за живота му вече премина.

Тя ги упъти към отделението за сърдечносъдови заболявания, където бе преместен Джордж.

— Такт и дипломация в националните здравни служби — отбеляза Катрин сухо.

Завиха по един коридор и откриха търсеното отделение. Томи надникна през остъклената врата. В стаята имаше четири легла, но само две от тях бяха заети. Видя близо до прозореца Ан, която седеше на едно от леглата, така че Джордж не се виждаше, но като че ли беше полулегнал, подпрян на възглавници. Томи се обърна към Катрин.

— Мисля, че трябва да почакаш отвън.

Тя се съгласи с нежелание.

— На шестия етаж има кафене. Ще те чакам там. — Тя извади касетофона от джоба си. — Възможно ли е…

Томи поклати глава.

— Това ще бъде личен разговор. Но не се безпокой, няма да те излъжа.

Той я проследи с поглед, докато отиваше към асансьорите, после изправи рамене и бутна вратата на стаята. Когато наближи, видя лицето на Джордж. Не бе за вярване, че това е същият човек, който преди един ден приличаше почти на труп. Наистина, все още имаше изтощен вид, но лицето му имаше цвят, а тъмните кръгове под очите не бяха толкова силно изразени. Когато видя Томи, лицето му светна в широка усмивка.

— Томи Клъф — каза Джордж със слаб, но весел глас. — Като си помисля само — тъкмо бях решил, че съм умрял и съм отишъл в ада, отварям очи и виждам теб.

Томи протегна двата си ръце и взе ръката на бившия си шеф.

— Предполагам, че си се събудил от шока, когато чу гласа ми.

— Много си прав. Не бих оставил стар женкар като теб насаме с моята Ан.

— Джордж — възмути се Ан. — Как можеш да говориш така на Томи, като е изминал толкова път, само за да те види.

— Не му обръщай внимание, Ан. Още бълнува. Как се чувстваш, Джордж?

— Напълно разбит, ако трябва да си кажем истината. Откак се помня, никога не съм се чувствал толкова изтощен.

— Добре ни уплаши — каза Томи.

— Съжалявам. Но ако знаех, че това е начинът да те измъкна от отшелничеството, щях да го направя още преди години.

Ан и Томи се спогледаха, доволни, че колкото и да бе слаб, Джордж не губеше чувството си за хумор.

— Добре де, занапред няма да се усамотявам толкова. Катрин ми съобщи за теб, знаеш ли. Дойде чак в Нортъмбърланд, за да ми каже какво се е случило.

Джордж кимна, а светлината в очите му помръкна.

— Трябваше да предположа — каза той. — Ан, мила, направи ми една услуга. Остави ни за малко сами. Вярвай ми, скъпа, няма да рискувам живота си. — Той потупа нежно ръката й. — Обещавам по-късно да ти обясня всичко. Но не сега.

Ан изду неодобрително устни, но стана.

— Не го преуморявай, Томи. — Тя се обърна отново към Джордж. — Отивам да се обадя на Пол и да му кажа да дойдат днес следобед.