Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 266

— Алисън Картър е майка на Хелън Маркевич, по баща Уейнрайт — каза Катрин, обличайки обстоятелствените аргументи на Томи в недвусмислени изрази. — А Филип Хокин е неин баща.

Двамата с Томи се гледаха дълго. Не можеше да има никакво друго обяснение на фактите и физическите доказателства, които бяха открили. Но от това обяснение произтичаха толкова много въпроси, че дори Катрин не знаеше откъде да започне.

Тя си пое дълбоко дъх и каза на глас това, което Томи мислеше.

— Значи Джордж Бенет скоро ще стане свекър на дъщерята на човек, който бе обесен за убийство благодарение на неговите усилия. При това баща й е бил обесен за убийство на собствената й майка. Само че Хелън още не е била родена по времето, когато се предполага, че баща й е убил майка й. — Помисли си, че в сравнение с казаното току-що „Едип Цар“ прилича на селски клюки.

— Така изглежда — потвърди Томи. Допи чашата си и посегна отново към бутилката с уиски.

— Знам, че звучи налудничаво… но изглежда, че Рут и Алисън са се наговорили да предизвикат арестуването на Филип Хокин.

Томи отново си наля неразреден „Бушмилс“. Отпи и я погледна изпод рошавите си вежди. После отпусна ръката, в която държеше чашата, и каза:

— Не само това, Катрин. Не само това.

Тя си наля още червено вино. Забеляза, че ръката й трепери. Това бе много повече от най-интересната история, на която бе попадала някога — беше истинска трагедия, толкова страшна, че трийсет и пет години по-късно бе в състояние да съсипе живота на хора от следващото поколение, които нямаха представа за драматичния заряд на собствената си семейна история. Положението на Катрин бе едновременно вълнуващо и ужасяващо. Тя самата не вярваше, че може да съхрани поверителността на информацията, която вече притежаваше; бе почти доволна, че Томи е тук, за да възпира по-примитивните й инстинкти.

— Ами сега? — попита тя.

— Подходящ въпрос — отбеляза Томи.

— О, имам още много такива.

— Струва ми се, че съществува само една възможност. Да обърнем гръб на цялата история и да я забравим. Да оставим Алисън Картър — ако наистина е тя — да изживее спокойно дните си. Да осигурим безоблачно бъдеще на брака на Хелън и Пол.

— Няма да стане — възрази Катрин. — Аз не мога да се направя, че никога не съм научавала всичко това. Тези сведения обръщат с главата надолу един от най-значителните процеси на века. Унищожават забележителен юридически прецедент.