Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 265

— Виждала си Хелън, нали? — попита той уморено.

Катрин кимна.

— Запознахме се миналата година в Брюксел.

— Лицето й не ти ли напомни за някого?

— Колкото и да е странно, имах чувството, че съм я срещала и преди. А сега, като знам, че има кръвна връзка с родовете от Скардейл, предполагам, че става дума за фамилната прилика на Картърови.

Томи въздъхна.

— Да, има някаква следа и от това. Напомня малко и на майка си. Но всъщност най-много прилича на баща си.

Тя се намръщи.

— Томи, не разбирам нищо от приказките ти. Кога си срещал Семюъл и Дороти Уейнрайт?

Томи се отпусна тежко в креслото.

— Не съм виждал нито един от двамата през живота си. И не говоря за семейство Уейнрайт. Говоря за Филип Хокин.

— Хокин? — повтори съвсем объркана Катрин.

— Тя е пълно копие на Филип Хокин, особено в очите. Наследила е и цвета на косата му. Не знам дали се забелязва толкова на снимките, но на живо приликата е очебийна.

— Не е възможно да си прав — възрази тя. — Нали и Джордж щеше да забележи приликата?

— Възможно е да не е направил връзката, докато не е разбрал за връзката й със Скардейл. Освен това, нали според Пол е бил смутен още преди да пристигнат в Скардейл?

— Въпреки всичко може да е съвпадение — каза упорито Катрин.

Ако искаше да може да защити разказа си, трябваше да има железни доказателства за всеки факт, още преди да й се наложи да убеждава издателя. Нищо не й пречеше да се възползва от опита на Томи, за да изгради аргументите си.

— Погледни акта за раждане — настоя той. — Тя е кръстена Хелън Рут. Разбира се, Рут не е рядко срещано име, но в онези години по тия места бе обичайно второто име на детето да бъде името на някой от семейството, обикновено дядото или бабата. Като прибавиш всички останали подробности, с това, че второто име на Хелън е Рут, съвпаденията стават прекалено много.

Катрин запали цигара, отлагайки неминуемия въпрос.

— Ако Филип Хокин е баща на Хелън… коя тогава е майка й?

— Сигурно е едно — че не е съпругата му. Рут Картър не е раждала през юни 1964-а, защото по това време присъстваше на процеса срещу съпруга си. Всички я виждахме поне по един път седмично до последния ден на процеса, и тя определено не беше бременна.

— На някои жени не им личи — отбеляза тя. — Изглеждат само малко по-закръглени.

Той поклати глава.

— Катрин, когато видях Рут за първи път, тя беше яка селска жена. Докато се стигна до процес, тя се бе стопила така, че вятърът би могъл да я отвее от Скардейл до Дендърдейл. Изключено е тя да е родила дъщеря през юни хиляда деветстотин шейсет и четвърта.

— Коя е майката тогава? — попита отново Катрин. — Надявам се, изключваме кратка, страстна любов с Дороти Уейнрайт?

— Предполагам, че дори това не е изключено — каза Томи. — По онова време Дороти трябва да е била на трийсет и няколко години. Но ако Хокин бе спал с нея, би трябвало да го изтъкне по време на процеса като доказателство, че е нормален мъж със здрави сексуални инстинкти, а не перверзен педофил. Винаги сме смятали, че тъкмо затова е взел за жена Рут — за да може в случай, че някой заподозре извратеното му отношение към Алисън, да използва брака си като доказателство, че е нормален. Тъй или иначе, по нищо не личи той някога да е срещал семейство Уейнрайт. Но ако настояваме на теорията си за действителната идентичност на жената, която се нарича Дженис Уейнрайт, тогава трябва да признаем, че в дома на семейство Уейнрайт по онова време е имало лице от женски пол в детеродна възраст, което при това е имало доказани сексуални контакти с Филип Хокин. Лице от женски пол, което според фотографските доказателства е било насилвано многократно от Хокин — думите му падаха тежко като камъни.