Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 268

Нито един от двамата не помръдваше. Зъбеха се един срещу друг като две кучета.

Първа проговори Катрин.

— Нито един от нас няма право да вземе решение в отсъствието на Джордж — каза тя, насилвайки се да говори спокойно. — Все още дори не сме се убедили, че предположенията ни отговарят на истината. Преди да продължим, трябва да разговаряме с Алисън Картър.

Томи отклони очи и загледа снимките по стената. Алисън Картър, Джордж Бенет, Рут Картър, Филип Хокин. В сърцето си той бе убеден, че Катрин е права. Решението не можеше да бъде тяхно. Освен това, такова важно решение не можеше да се вземе, преди всичко да се изясни напълно. Той въздъхна.

— Добре. Утре отиваме в Скардейл да потърсим отговорите.

6.

Август 1998 г.

Томи се появи на прага й в осем часа на другата сутрин. Когато Катрин отвори вратата, той си каза, че и тя не бе спала повече от него.

— Идваш много рано — каза тя и отстъпи назад, за да го пусне да влезе. — Алисън няма да бъде във възторг да ни види по това време.

— Още не сме тръгнали за Скардейл — отвърна той.

— Така ли?

— Не. Обещах на Ан да мина през болницата тази сутрин, и искам да свърша първо това. Искам ти да ме закараш дотам — Томи си взе препечена филийка от чинията на Катрин.

— Чувствай се като у дома си — каза тя, но с учудване установи, че не е раздразнена, а по-скоро развеселена. — Напълно си ми ясен. Нямаш ми вяра, че ще те изчакам, докато се върнеш. Мислиш, че ще хукна сама, за да измъкна първа цялата история от Алисън.

Томи поклати глава.

— Колкото и да е странно, не си права. Намират ли ти се още препечени филийки?

— Сега ще направя.

Той тръгна подир нея към кухнята.

— Причината не е в това, че не ти се доверявам. Просто вече съм на години. Вчера съм шофирал повече, отколкото ми се събира за цял месец у дома, а и никога не спя добре в чуждо легло. Казано накратко, предпочитам да ме карат, отколкото да шофирам до Дерби и обратно.

Тя пусна две филийки в тостера и каза одобрително:

— Тонът е отличен, Томи, почти ме убеди. — Усмихна се, когато видя обиденото му изражение. — Добре де, разбира се, че ще те закарам до Дерби. Каквото и да има да ни разкаже Дженис Уейнрайт, то няма да се промени за толкова кратко време.

По пътя към Дерби почти не говориха, и двамата потънали в собствените си мисли. Катрин все още се опитваше да си изгради някаква стратегия за разговора, който им предстоеше в Скардейл.

Бе стояла будна до късно след полунощ — пушеше, пиеше, и размишляваше. Винаги бе вярвала, че успехът на едно интервю зависи до голяма степен от старателната предварителна подготовка. Но както и да превърташе в главата си фактите, които бяха узнали двамата с Томи Клъф, не можа да намери подход, който да й гарантира, че ще узнае цялата истина. Дженис Уейнрайт все още имаше какво да губи.