Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 264
Вал Макдърмид
— Ще дойда пак утре — каза той, когато тя го пусна и тръгна да излиза.
На вратата Ан се обърна.
— Благодаря ти, Томи. Ти си същинско чудо.
Томи постоя за миг, загледан след нея.
— Има различни видове чудеса — каза той тъжно и тръгна към изхода.
5.
Вечерята не беше нищо особено, но Катрин успя да я продължи около час и половина. Въпреки това, когато се върна в Лонгнор, бе едва осем и половина. Но Томи вече я чакаше, седнал в топлата вечер на ниската варовикова стена край къщата й. Лицето му беше сивкавобяло и сърцето на Катрин се сви загрижено. Все забравяше, че той е стар човек, толкова жизнен и бодър изглеждаше обикновено. Но беше шофирал през по-голямата част от деня, а и сигурно още не бе вечерял.
Когато я видя, той каза веднага:
— Слава богу, че си дойде. Трябва да поговорим.
— Как е Джордж? — попита тя. — Ще пийнеш ли нещо?
— Имаш ли уиски?
— Само ирландско. — Тя посочи салонния бюфет. — Ще си сипя една чаша вино — отиде в кухнята и отвори една бутилка. Когато се върна, Томи вече си беше сипал два пръста „Бушмилс“ в чаша с емблемата на някаква бензиностанция.
— И така, как е Джордж? — повтори тя, очаквайки най-лошото.
— Дойде в съзнание. Бях при него, когато отвори за първи път очи.
— Бил си при него? Как те пуснаха?
Томи въздъхна.
— А ти как мислиш? Излъгах. Разбира се, не можех да разговарям с него. Но като че ли ме разпозна. Казах на Ан, че утре ще отида пак. Може би тогава ще мога да поговоря с него.
— Не мисля, че сега е моментът да споменаваш пред него нещо за Скардейл или за Алисън — каза Катрин.
Томи се вторачи в нея. Годините не бяха притъпили проницателността му — Катрин се почувства като пеперуда, прикована с карфица.
— Искаш да кажеш, че не искаш да му се припомня, че е настоял пред теб да се откажеш от проекта си.
— Не — възрази тя. — Просто мисля, че това, което се е случило в Скардейл, е предизвикало инфаркта му, и затова не бива да му се припомня.
Томи сви рамене.
— Бих казал, че това зависи от Джордж. Аз няма да настоявам, но ако той поиска, няма и да го спра. По-добре да се разтовари, разговаряйки с мен, вместо да се затваря в себе си — това би могло да предизвика втори инфаркт — каза той упорито. — И като стана дума, когато си тръгнах, срещнах Пол. Той ме запозна с годеницата си. Трябва да поговорим и за това — каза той мрачно и отпи дълбока глътка от уискито, която опразни чашата наполовина. — Хайде пак да огледаме документите.
Катрин включи компютъра. Докато вадеше страниците с документите, Томи крачеше напред-назад в малката дневна. Веднага щом първият акт за раждане се появи на екрана, той застана до нея и каза:
— Покажи ми пак акта за раждане на Хелън.
Тя натисна клавиша и данните се появиха на екрана.
— Господи! — простена той, обърна се и отиде при камината, облегна се на нея и отпусна глава върху ръката си.
Катрин се завъртя на стола си.
— Томи, ще ми кажеш ли какво има?
Широките му рамене се повдигнаха и той се обърна с лице към нея. Съзнаваше отлично, че ако не й го каже, тя може да се досети и сама. Поне така можеше да има някакъв контрол върху това, което тя знаеше и върху начина, по който смяташе да го използва.
