Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 263

— Нали сега аз съм тук, Ан. Мога да остана при Джордж, поне докато изпиеш един чай и хапнеш нещо. Видът ти е такъв, като че ли всеки момент ще припаднеш.

Тя се извърна към него и го загледа любопитно.

— А той какво ли ще си помисли, ако се събуди и те види да седиш тук като призрака на отминалата Коледа27? — попита тя с проблясък на обичайното си чувство за хумор.

— Е, поне от изненада няма да има време да се замисли какво му е — усмихна се в отговор Томи. — Трябва да си починеш, Ан. Изпий една чаша чай и се поразходи на чист въздух.

Ан наведе глава.

— Може би си прав. Но няма да излизам никъде. Ще полегна за десетина минути в стаята за близки. Но знаеш ли, трябва да му говориш. Казват, че това помагало. И дори само да помръдне, викай сестрата и прати някой да повика и мен.

— Тръгвай — отвърна Томи. — Аз ще го пазя.

Ан стана с нежелание и тръгна бавно. Докато вървеше по коридора, на всеки две крачки се обръщаше да погледне към Джордж. Томи се премести на освободения стол и се приведе напред, опрял лакти на коленете си. Започна да говори тихичко на Джордж. Говореше му за последните си наблюдения върху птици. Десетина минути по-късно се появи една сестра, за да погледне данните на апаратурата.

— Не знам как успяхте — каза тя на Томи, — но госпожа Бенет спи за първи път, откакто докараха тук съпруга й. Дори само да дремне, ще й се отрази добре.

— Радвам се. — Томи изчака сестрата да си тръгне, после продължи едностранния разговор.

— Сигурно се чудиш какво правя тук — каза той. — Дълга история, при това такава, каквато не би трябвало да ти разказвам. Затова няма да обсъждаме повода за идването ми. Може само да бъдеш благодарен, че грозната ми муцуна успя да успокои Ан дотолкова, че да отиде да поспи.

Докато говореше, клепачите на Джордж потрепнаха. После очите му изведнъж се отвориха. Томи се наведе напред и взе ръката му.

— Добре дошъл отново сред нас, Джордж — каза той тихо. Размаха ръка, опитвайки се да привлече вниманието на някоя сестра. — Не се бой, стари приятелю. Ще се оправиш.

Джордж се намръщи, видимо озадачен.

— Ан ще дойде ей сега — продължи Томи. — Не се тревожи за нищо. — Докато говореше, се появи една сестра и той се обърна към нея. — Буден е.

Сестрата зае мястото му, Томи отстъпи назад и каза:

— Отивам да повикам Ан.

Той забърза към стаята за роднини. Ан спеше дълбоко на една кушетка. Беше му неприятно да я буди, но тя никога нямаше да му прости, ако не го направеше. Постави ръка върху рамото й и я разтърси лекичко. Ан веднага отвори очи и на лицето й се изписа страх.

— Всичко е наред — каза той. — Събужда се, Ан.

Тя се изправи с усилие на крака и възкликна:

— О, Томи! — Обви врата му с ръце и се притисна към него. Той стоеше смутен и се чудеше къде да дене ръцете си.