Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 257

— Добро ченге щеше да излезе от теб — каза той сухо.

— Като се има предвид кой го казва, не ми звучи като комплимент. — Тя си поигра с цигарата, после я загаси.

— О, аз мога само да уважавам хората, които продължават да практикуват професия, която ми се стори прекалено тежка на времето — каза той със съжаление, което тя бе убедена, че не изпитва. — И къде отиде, за да откриеш обяснението? Въпреки че и сам мога да предположа.

— Точно така. Върнах се в Скардейл. Мислех да помоля сестрата на Хелън да ми разреши да огледам повторно къщата, за да видя дали няма да открия какво е разстроило толкова Джордж. — Тя помести стола си така, че да вижда морето.

— Успя ли?

Катрин се зае да пали нова цигара. С ъгълчето на окото си виждаше как Томи я преценява. Очите на загорялото му лице я наблюдаваха изпитателно. Той беше наясно, че тя крие нещо, но и най-фантастичните му представи надали включваха това, което щеше да научи.

— Не стигнах до оглед на имението — каза тя през дима от цигарата. — Но видях това, което трябва да е потресло Джордж. — Тя отвори чантата си и извади папката, в която държеше състарената с компютър снимка на Алисън Картър.

Томи протегна ръка. Тя поклати глава.

— Чакай малко. Жената, която ми отвори вратата, предполагаемата сестра на Хелън — е двойница на Алисън Картър. Има и белег, който пресича веждата й. — Тя подаде папката на Томи. Той я отвори много внимателно, като че ли се боеше да не експлодира в лицето му. Това, което видя, надмина и най-лошите му очаквания. Той зяпна. Катрин продължи: — И аз не повярвах на очите си. Взех снимките, които Филип Хокин е правил на Алисън, и ги занесох на специалист по компютърно състаряване. Това може да бъде снимка на жената, която ми отвори вратата на имението Скардейл. Но точно така би изглеждала и Алисън, ако е още жива.

Папката трепереше в ръцете на Томи.

— Не — каза той едва чуто. — Не може да е вярно. Тя трябва да е някаква роднина на Алисън.

— Белегът е същият, Томи. Не можеш да намериш двама души с идентични белези.

— Трябва да си сбъркала. Не може да си я видяла съвсем ясно. Станала си жертва на собственото си въображение.

— Така ли мислиш? Струва ми се, че грешиш, Томи. Джордж не е получил инфаркт заради моите фантазии. Каквото и да съм видяла, и той го е видял преди мен. Затова дойдох при теб. Имам нужда от помощта ти. Искам да дойдеш с мен, да видиш Дженис Уейнрайт и да убедиш Джордж и мен, че тя не е Алисън Картър. Защото според мен съм попаднала на удара на столетието.

Той покри лице със свободната си ръка и потърка загрубялата си кожа. После отпусна ръка и се взря отпаднало в Катрин.

— Ако се окаже, че си права — предполагам, че ти е ясно какво би означавало това?