Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 25

Един от полицаите обкрачи неспокойното коли и хвана здраво главата му. Джордж хвана края на лейкопластовата ивица и дръпна с все сили. За минута успя да отдели и последното парче, избягвайки острите зъби на животното, изпаднало в паника, докато големи кичури от козината му се отскубваха заедно с лентата. Полицаят, който я държеше, отскочи бързо, защото тя се обърна, за да си опита късмета и с него. В мига, в който осъзна, че е свободна, Шеп седна и залая яростно срещу насъбралите се мъже.

— Какво да правим сега, сър? — попита единият от полицаите.

— Смятам да я отвържа и да видя къде ще ни отведе — заяви Джордж. Тонът му беше по-уверен, отколкото се чувстваше всъщност. Тръгна предпазливо напред. Кучето не проявяваше желание да го нападне. Той извади джобното си ножче и преряза въжето. Беше по-лесно, отколкото да се мъчи да го отвързва, докато кучето скача насреща му. По този начин щеше да съхрани и възела, в случай че той се окажеше по-особен. Макар че Джордж не мислеше така — доколкото виждаше, възелът си беше съвсем обикновен.

Шеп незабавно се хвърли напред. Изненадан, Джордж обели с ножа парче от палеца си, докато се опитваше да задържи кучето.

— По дяволите! — избухна той, когато въжето се изхлузи от пръстите му, прежулвайки ги до болка.

Един от полицаите се опита да сграбчи въжето, за да спре бягащото куче, но не успя. Джордж стискаше кървящата си ръка и гледаше безпомощно как кучето се отдалечава по пътеката, по която бяха тръгнали Милър и Принс.

След миг се чу шум като от боричкане, след това гласът на Милър извика строго:

— Седни!

Настъпи мълчание. После нощта бе разкъсана от зловещ кучешки вой.

Ровейки из джоба си за носна кърпичка, Джордж тръгна подир кучето. На стотина метра навътре в гората откри Милър и двете кучета. Принс лежеше на земята, положил муцуна между лапите, а Шеп седеше, вдигнала глава, и ту отваряше, ту затваряше уста, отправяйки към небето прекъслечен, сърцераздирателен вой. Милър държеше единия край на въжето, за да не може дърпащото се коли да избяга повторно.

— Като че ли иска да тръгне натам — Милър посочи с глава пътеката, която отвеждаше встрани от просеката.

— Да я последваме тогава — отвърна Джордж. Уви кървящия си палец с кърпичката и пое въжето от водача. — Хайде, моето момиче, — окуражи той колито. — Покажи ми — и подръпна въжето.

Шеп скочи незабавно на крака и хукна по пътеката, въртейки опашка. В продължение на няколко минути сноваха между дървета, после излязоха изпод тях на брега на тясна, бързотечна рекичка. Кучето веднага седна и се обърна към Джордж, провесило език със смутен поглед.