Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 245
Вал Макдърмид
— Предполагам, че ти го дължа. Добре, Катрин, ако си тръгна жив от Скардейл, ще отида още веднъж с теб. Обещавам.
Трета част
1.
Катрин се взираше невярващо в писмото. Първата й мисъл бе, че става дума за шега. Но тя отхвърли тази идея още преди да се оформи напълно. Знаеше, че Джордж Бенет е прекалено чувствителен човек — и джентълмен — за да си направи такава грубиянска шега. Зае се да препрочита писмото и се зачуди дали пък той не е имал някакъв нервен срив. Може би посещението в Скардейл след цялото това съживяване на случая Алисън Картър бе довело до рухването, което друг на негово място би преживял още на времето. Но и това й се стори невероятно; Джордж Бенет бе прекалено здравомислещ човек, за да се побърка внезапно, трийсет и пет години по-късно, независимо от това колко травматични са били за него спомените. Самият той бе подчертал, че връщането към случая се бе оказало не толкова болезнено, колкото се бе опасявал.
Като отхвърли и този вариант, Катрин просто не можа да намери друго обяснение. Възмущението се надигна в нея като парлива киселина. Тъкмо приключваше с късната си закуска, когато донесоха пощата. Бе очаквала писмо от редактора, с коментари и изисквания, но не и тази катастрофа. Първият й порив бе да се хвърли към телефона, но щом избра първите три цифри от номера на Джордж, хлопна слушалката. Дългогодишната й журналистическа практика бе я научила колко лесно бе да се отървеш от някого по телефона. Това бе нещо, което трябваше да се изясни в личен разговор.
Тя остави недопитото кафе и недоядената филийка, и четиридесет минути по-късно вече завиваше покрай воденичния вир. През всяка от тези четиридесет минути бе кипяла от възмущение. Съзнаваше единствено повелителния тон в писмото на Джордж и не можеше да разбере какво го е предизвикало. Никога досега не бе дал и най-малък признак, че е способен на такова арогантно поведение. Тя мислеше, че са станали приятели, и не разбираше как един приятел може да се държи с нея така.
Дълбоко в себе си Катрин съзнаваше, че книгата е повече нейна, отколкото негова, че той няма право да й я отнема. Не се боеше от заплахата със съд, защото познаваше много добре текста на издателския договор. Но се безпокоеше от ефекта, който неговото противопоставяне би могло да има и върху продажбите, и върху професионалната й репутация. Отхвърлянето на книгата от единствения човек, който познаваше случая от начало до край, би причинило непоправими щети. Катрин нямаше да се примири без борба. Ако Джордж бе решил да отхвърли приятелството им, то и тя трябваше да намери в себе си сили да направи същото, колкото и да й бе чудно.
Тя подкара внимателно колата нагоре по тесния път. И двете коли на семейство Бенет бяха в двора, затова й се наложи да продължи покрай облицованата с варовик вила и да спре колата в една сляпа уличка по-нагоре. Слезе с бързи крачки надолу по пътеката и нахлу в двора.
Звънецът отекна като в празна къща. Но нали, дори ако Джордж бе отишъл в селото пеш, Ан щеше да си бъде у дома? Не бе възможно да е отишла някъде пеш с този артрит. Катрин заобиколи къщата, защото помисли, че може да са отзад, в градината, за да се порадват на слънцето, преди да стане прекалено горещо. Но и там нямаше никой. Виждаше се само идеално подстриганата морава и хармонично подредените цветни лехи, като в миниатюрен Сисингхърст26.
