Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 243
Вал Макдърмид
Когато един следобед телефонът иззвъня и тя чу гласа на Джордж Бенет, думите й като че ли живееха вече собствен живот и тя за миг не успя да разбере какво й говореше той.
— Извинявай, Джордж, бях потънала в работа, когато звънна телефонът, ще може ли да повториш отново това, което каза? — проговори тя неуверено.
— Дано не съм прекъснал творческия процес в критичен момент.
— Не, не, няма нищо подобно. За какво става дума? — Катрин вече се бе овладяла, възвръщайки си професионалната невъзмутимост.
— Обаждам се да ти кажа, че Пол и Хелън ще дойдат идущата седмица за няколко дни. Ан и аз искахме да те попитаме дали би дошла да вечеряш с нас идущия петък?
— С удоволствие — отвърна тя. — До края на седмицата би трябвало да приключа с първоначалния текст на книгата. Ще ти го донеса, за да го прегледаш, когато те се върнат в Брюксел.
— Работила си много напрегнато — каза Джордж. — Много ще се радвам да видя книгата. Значи, до петък, в седем вечерта. Довиждане, Катрин.
Тя затвори телефона и се загледа в снимките на стената. Бе направила всичко по силите си, за да могат тези хора да оживеят в книгата й. Сега, също като Филии Хокин, и тя трябваше да чака присъдата на другите.
9.
Катрин връчи тържествено на Джордж дебелия, уплътнен плик.
— Първа редакция — каза тя. — Не се опитвай да бъдеш любезен, Джордж. Имам нужда от искреното ти мнение.
Последва го в дневната, където Пол и Хелън седяха на дивана.
— Ето ви и повод да празнуваме — каза Джордж. — Катрин е готова с книгата.
Хелън се усмихна.
— Браво, Катрин. Не си си губила времето.
Катрин сви рамене.
— Трябва да се връщам на работа след три седмици. Нямах време за губене. Това им е хубавото на журналистическите навици — писането се раздува или свива в зависимост от наличното време.
Преди да продължат разговора се появи Ан, с поднос, на който имаше чаши и бутилка шампанско.
— Здравей, Катрин. Джордж каза, че имало повод за празненство, затова реших да гръмнем шампанското.
Пол се усмихна.
— Това не е първият повод през тази седмица. Разводът на Хелън най-сетне приключи и решихме да се оженим. Затова и онази вечер изпихме две бутилки.
Катрин прекоси стаята и целуна Хелън по двете бузи.
— Това е чудесна новина — каза тя възторжено, обърна се към Пол и целуна и него. — Радвам се за вас двамата.
Джордж взе подноса от Ан и го постави на масата.
— И ние се радваме. Това беше хубава седмица. — Отвори шампанското и започна да налива. — Да вдигнем тост — каза той, докато раздаваше чашите. — За книгата.
— И за щастливата двойка — каза Катрин.
— Не, не, за книгата — настоя Пол. — После ще отворим нова бутилка, за да вдигате наздравица за мен и Хелън. Държим да дойдеш на сватбата — добави той. — Нали, ако не беше ти, никога нямаше да закараме татко в Скардейл, за да се запознае със сестрата на Хелън.
