Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 241

Помните ли, имаше през седемдесетте години един филм, „Сламеният човек“? Едуард Уудуърд играеше ролята на ченге, което отива на тайнствен шотландски остров, за да разследва изчезването на едно момиче, и се забърква в езическите ритуали на местните жители. Е, точно така се чувствах и аз в Скардейл през 1963-а, само дето можехме в края на работния ден да се върнем у дома, към нормалния живот. И, разбира се, никой не се опита да принесе в жертва мен или Джордж — засмя се той смутено, като че ли преценяваше, че думите му не са подходящи за трезвомислещ бивш полицай.

— Освен това, разбира се, ние разгадахме загадката — нещо, с което Едуард Уудуърд не успя да се справи. — Той наля мляко в чая си и отпи.

— Ан каза, че никой от съседите ви тук не знае, че сте бивш полицай — отбеляза Катрин.

— Това не е, защото се срамувам от някогашната си професия — каза той притеснено и стана, за да смени диска. Отново се разнесоха приглушените звуци на саксофон, но този път Катрин не можа да разпознае това, което слушаха. Тя замълча, очаквайки Томи да продължи прекъснатия разказ, когато пожелае.

Той се облегна на стола си.

— Просто хората винаги предполагат определени неща, когато разберат, че си бивш полицай. Това исках да избегна. Исках да започна на чисто. Мислех, че може би, ако обърна гръб на миналото си, Алисън Картър ще ме остави на спокойствие. — Устата му се изкриви в усмивка, която повече приличаше на гримаса. — Но не стана така. Нали? Ето ни тук двамата, и пак говорим за тази история.

Снощи прехвърлях спомените си, подреждах мислите си. Оказа се, че помня всичко така ясно, като че ли току-що се е случило — допълни Клъф. — Напълно съм подготвен за интервюто. Питайте.

Оказа се, че Томи Клъф е бил липсващият елемент в разказа на Катрин. Забележителната му проницателност попълваше пролуките в нейното схващане на случая, превръщайки калейдоскопната смесица от разпокъсани впечатления в разбираема картина. Той успя да й създаде представа за Джордж Бенет не само като полицай, но и като човек, благодарение на него Катрин си изясни много неразбираеми досега неща. Най-сетне можа да види причините за необяснимата според нея липса на сътрудничество между полицията и жителите на селото. Сега вече виждаше по-ясно и цялостния вид на своя разказ.

Когато се върна в Лонгнор, тя се зае със сложната задача да подреди натрупания материал. Принтерът скрибуцаше постоянно на фона, докато тя трупаше листове хартия на различни купчини по целия под на дневната — преписи на интервютата й с Джордж; отделна купчина за бележки и преписи от разговорите със свидетелите; купчина фотокопия на вестникарски изрезки; копията от протоколите на процеса, до които бе успяла да се добере благодарение на един приятел, който работеше в специализирана юридическа библиотека; и още една купчина, от опърпани зелено-бели томчета на „Пенгуин’с“, купени на втора ръка, съдържащи описания на прочути съдебни процеси — смяташе да ги ползва за идеи по време на работата си.