Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 17
Вал Макдърмид
Никой не беше го предупредил, че момичето е красавица. Усети, че дъхът му спира, докато се взираше в лицето на Алисън. Косата й, с цвят на мед, падаше до раменете, обрамчила овално лице, осеяно тук-там с бледи лунички. Сините й, леко раздалечени очи придаваха на чертите й нещо славянско, носът й беше фин и прав. Устата й беше плътна, чувствена, усмивката й вдълбаваше малка трапчинка на лявата й буза. Единственото несъвършенство на това лице беше един наклонен белег, пресичащ дясната вежда, тънка бяла линия между тъмните косъмчета. На всяка снимка позата леко се променяше, но искрената й усмивка оставаше неизменна.
Той погледна Рут, чиито черти се бяха смекчили едва забележимо, докато гледаше лицето на дъщеря си. Сега му стана ясно какво бе привлякло погледа на Хокин към вдовицата на фермера. Когато изчезнеше напрежението, изсмукващо мекотата от лицето на Рут, красотата й ставаше също тъй явна, както и при дъщеря й. Сега, когато едва забележима усмивка се бе плъзнала по устните й, му се стори невероятно, че първоначално я беше определил като невзрачна.
— Очарователно момиче — каза тихо Джордж. После се изправи и взе снимките. — Бих искал да ги задържа засега. — Хокин кимна. — Сержант, може ли да поговорим отвън?
Двамата мъже излязоха от топлата кухня в мразовитата нощ. Докато затваряше вратата зад себе си, Джордж чу как Рут каза примирено:
— Сега ще сложа чай.
— Какво ще кажеш? — попита Джордж. Не му беше необходимо потвърждението на Лукас, за да знае, че случаят е сериозен, но ако сега влезеше в ролята си, която му даваше власт над униформения, това би било равностойно на признание, че момичето е било убито или най-малкото е пострадало тежко. А въпреки нарастващото си убеждение, че се е случило тъкмо това, той изпитваше суеверен страх, че предприемеше ли такива действия, те биха направили нещастието действително.
— Мисля, че трябва да повикаме полицай с куче следотърсач, и то колкото е възможно по-бързо, сър. Може да е паднала, може да лежи някъде с тежка травма. Ако са се натъкнали на каменопад, може кучето да е загинало. — Той погледна часовника си. — Имаме четирима униформени на службата в памет на Кенеди. Ако побързаме, ще ги засечем, преди да им свърши смяната, за да ги докараме тук заедно с всеки, който няма някакви други преки задължения. — Лукас се пресегна пред него и отвори вратата. — Трябва да ползвам телефона им. Няма смисъл да опитвам радиовръзка. По-лесно ще се свържа от дъното на някоя каменоломна.
— Добре, сержант. Организирай търсенето, както прецениш. Аз ще повикам сержант Клъф и детектив Краг. Могат веднага да започнат да разпитват по къщите, за да се уточни кой я е видял последен и къде.
Джордж усети леко прималяване в стомаха — също като сценична треска пред премиера. Така си и беше. Ако опасенията му се окажеха основателни, той стоеше на прага на първото си голямо разследване, за което щеше да отговаря изцяло. По този случай щяха на го преценяват до края на кариерата му. Не успееше ли да разкрие какво се е случило с Алисън Картър, случаят щеше да му се лепне завинаги на челото като позорно петно.