Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 15

— На колко години е Алисън, госпожо Хокин? — попита внимателно Джордж.

Жената се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Навърши тринайсет. Родена е през март — гласът й излизаше на пресекулки, сякаш нещо се късаше вътре в нея.

— Имали ли сте неприятности с нея?

— По-кротко, инспекторе — намеси се Хокин. — Какво имате предвид под „неприятности“? За какво намеквате?

— Не намеквам за нищо, сър — отвърна Джордж. — Но Алисън е в трудна възраст, а понякога момичетата на тези години възприемат нещата съвсем повратно. Едно най-обикновено конско може да им се стори като края на света. Искам да разбера съществуват ли основания да предполагаме, че Алисън може да е избягала.

Хокин се облегна в стола си намръщен. Пресегна се назад, накланяйки стола на два крака, взе пакет „Ембаси“ и малка хромирана запалка от бюфета, и се зае да пали цигара, без да предложи другиму.

— Разбира се, че е избягала — каза той и усмивката му смекчи суровата линия на веждите. — Типично за тийнейджър. Правят го, за да накарат родителите си да се притесняват, за да си отмъстят за някоя въображаема обида. Знаете какво имам предвид — обърна се той с тон на опитен човек към двамата полицаи, явно разчитайки на разбирането им. — Наближава Коледа. Спомням си как една година изчезнах и не ме откриха с часове. Надявах се, че майка ми ще бъде толкова щастлива да ме види, като се върна, че ще успея да я убедя да ми купи колело за Коледа — усмивката му стана кисела. — Единственото, което си спечелих обаче, беше един хубав пердах. Помнете ми думите, инспекторе, тя ще се появи още до утре, и ще очаква да я посрещнем възторжено.

— Тя не е такова дете, Фил — каза плачливо Рут. — Казвам ви, нещо се е случило с нея. Никога не би ни причинила такава тревога.

— Какво се случи днес следобед, госпожо Хокин? — попита Джордж, после извади собствените си цигари и предложи и на нея. Тя кимна рязко в знак на благодарност и си взе една. Зачервените й от домакинска работа пръсти трепереха. Преди Джордж да успее да извади кибрита си, Хокин се наведе към нея и й поднесе запалката си. Джордж запали своята цигара и зачака жената да се поуспокои, за да може да отговори.

— Училищният автобус оставя Алисън и двама нейни братовчеди в края на шосето, някъде към четири и петнайсет. Обикновено някой от селото ги посреща и ги докарва, така че до и половина тя си е у дома. И вчера си дойде по това време. Аз бях тук, в кухнята, и белех зеленчук. Тя ме целуна и каза, че отива да разходи кучето. Попитах я не иска ли първо да пие чай, но тя каза, че е седяла затворена цял ден и й се искало да потича с кучето. Често прави така. Мрази да стои на закрито… — споменът я връхлетя и тя млъкна.

— Вие видяхте ли я, господин Хокин? — попита Джордж — повече, за да даде на Рут възможност да се успокои, отколкото защото се интересуваше от отговора.

— Не. Бях в тъмната стаичка. Когато съм там, губя всякаква представа за време.