Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 16

— Не знаех, че се занимавате с фотография — каза Джордж и забеляза, че Грънди се размърда на стола си.

— Фотографията, инспекторе, е първата ми любов. Когато бях нископлатен чиновник, преди да наследя това имение от чичо си, тя ми беше просто хоби. Сега имам собствена лаборатория и от година се заех да работя като професионалист. Занимавам се и с портретна фотография, разбира се, но най-вече ме интересуват пейзажите. Някои от моите снимки са тиражирани на картички и се продават в Бъкстън. Светлината в Дербишър се отличава със забележителна чистота. — Този път усмивката на Хокин беше направо пленителна.

— Разбирам — отвърна Джордж и се замисли как човек може да разсъждава за естеството на светлината, докато никой не знае къде се намира дъщеря му в мразовита декемврийска нощ. — Тъй че нямахте представа, че Алисън си е дошла и е излязла отново?

— Не, нищо не съм чул.

— Госпожо Хокин, когато Алисън разхождаше кучето, имаше ли обичай да се отбива някъде? При съседи? Нали споменахте, че ходи на училище със свои братовчеди.

Рут поклати глава.

— Не. Просто прекосяваше полето до горичката и се връщаше. През лятото ходеше и по-далече, из гората до изворите на Скарластън. Между хълмовете има нещо като пролом, оттук не се вижда, но през него може да се върви по брега на реката чак до Дендърдейл. Но никога не би отишла толкова надалеч вечер, през зимата — жената въздъхна. — Освен това обиколих всички къщи в селото. Никой не е видял и следа от нея, след като е прекосила полето.

— Ами кучето? — попита Грънди. — Върна ли се?

Съобразителност на селски жител, каза си Джордж. И на него щеше да му дойде на ум, но не толкова бързо.

Рут отново поклати глава.

— Не. Но ако с Алисън се е случило нещо, Шеп никога не би я изоставила. Ще лае, но няма да се отдели от нея. А в нощ като тази лаят й щеше да се чуе из цялата долина. Вие идвате отвън. Чухте ли лай?

— Тъкмо на това се чудех — отвърна Грънди. — На тишината.

— Можете ли да опишете дрехите, с които беше облечена Алисън — попита практичният Лукас.

— Тъмносиньо късо палто върху училищната си униформа.

— На девическото училище „Хай Пийк“ ли?

Рут кимна.

— Черно сако, бежова жилетка, бяла блуза, вратовръзка на черни и бежови райета и бежова пола. Беше обута с черен вълнен чорапогащник и черни кожени полуботушки. Никой не бяга от къщи, облечен в училищната си униформа — избухна тя неудържимо и от очите й рукнаха сълзи. Тя ги изтри гневно с опакото на ръката си. — Защо седим тук като на вечеринка? Защо не започнете да я търсите?

Джордж кимна.

— Така ще сторим, госпожо Хокин. Но ни трябваха някои подробности, за да насочим правилно усилията си. Колко е висока Алисън?

— Почти колкото мен. Метър и шейсет, нещо такова. Стройна е, фигурата й тъкмо започва да се оформя.

— Имате ли някаква скорошна нейна снимка, която да покажем на екипа? — попита Джордж.

Хокин отблъсна стола си назад. Краката му изскърцаха по каменните плочи. Той издърпа чекмеджето на кухненската маса и извади една купчина снимки. После се наведе напред и ги разпръсна на масата пред Джордж. Лицето, което го гледаше от петте цветни портретни фотографии, не можеше да се забрави лесно.