Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 19

Веднага щом затвори кухненската врата зад себе си, усети как меденият въздух затяга прегръдката си около него. Ако момичето бе свикнало да живее при такива температури, шансовете му да оцелее на открито бяха по-големи. Видя как Рут Хокин изчезва зад завоя на стълбата и се зае да набира номера. След четири иззвънявания отсреща вдигнаха слушалката.

— Бъкстън четиристотин двадесет и две — каза познатият глас и безпокойството му се уталожи веднага.

— Ан, аз съм. Наложи да се да дойда в Скардейл по работа. Изчезнало е едно момиче.

— Горките родители — каза веднага Ан. — И за теб ми е жал — да трябва да се занимаваш с това в такава нощ.

— Тревожи ме единствено съдбата на момичето. Явно ще закъснея. Всъщност, в зависимост от това как се развият събитията, може и да не се прибера цяла нощ.

— Преуморяваш се, Джордж. Знаеш, че не постъпваш разумно. Ако не си дойдеш, докато стане време за лягане, ще ти оставя сандвичи в хладилника, за да хапнеш нещо, като се прибереш. И по-добре да са изчезнали, като стана утре — заплахата й не беше съвсем шеговита.

Ако Рут Хокин не се беше появила в този момент на стълбите, той щеше да каже на Ан колко обича тя да се грижи за него. Вместо това обаче каза само:

— Благодаря. Ще се обадя пак, когато мога — и затвори телефона. После тръгна към долната площадка на стълбата, за да пресрещне Рут, която слизаше, притиснала малко вързопче към гърдите си.

— Правим всичко, което е по силите ни — каза той, съзнавайки, че това далеч не е достатъчно.

— Знам — отвърна тя. Разтвори ръце и му показа чифт домашни пантофи и измачкано фланелено горнище от пижама. — Ще дадете ли това на човека с кучето?

Джордж взе дрехите, съзнавайки с неопределимо вълнение какъв трагизъм придаваха обстоятелствата на сините кадифени пантофи и пижамата на цветчета. Държеше вещите предпазливо, за да не поемат много от неговата миризма. Прекоси кухнята и отново излезе навън. Подаде вещите на Милър и видя как полицаят заговори тихо на Принс, поднасяйки пижамата и пантофите под издължената му муцуна. Кучето повдигна леко глава, като че долавяше по вятъра някаква особено приятна миризма. След това започна да души земята пред входната врата. Главата му описваше дълги дъги, напред-назад, на сантиметри над земята. Изминеше ли кратко разстояние, то изсумтяваше и вдигаше глава, за да завре отново нос във вещите на Алисън, сякаш си припомняше какво трябва да търси. Кучето и водачът се движеха заедно, кръстосвайки всеки квадратен сантиметър пред вратата. После, на самия край на утъпканата пътека, заобикаляща моравата в центъра на селото, немската овчарка внезапно застина. Вкаменен като статуя, Принс постоя няколко безкрайно дълги секунди, вдишвайки с все сила миризмите от проскубаната трева. След това, с едно плавно, гъвкаво движения, кучето тръгна бързо по тревата. Тялото му беше снишено до земята, а носът го водеше напред, като че ли някой го теглеше с въже.

Милър ускори крачка, за да върви редом с кучето. В отговор на едно кимване на сержант Лукас четиримата униформени полицаи, които бяха пристигнали минути след кучето и неговия водач, тръгнаха след тях разпръсвайки се така, че да обхождат по-голяма територия с лъчите на фенерчетата си. Джордж повървя след тях, без да може да реши дали да се присъедини към търсенето или да изчака двамата криминалисти, които бе повикал.