Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 14

Колкото невзрачна беше жена му, толкова привлекателен беше Хокин. Към метър и осемдесет висок, той имаше права, тъмна коса, сресана назад и леко загладена с брилянтин, която растеше на триъгълник от челото. Джордж оприличи формата на лицето му на щит — то се стесняваше от широкото, ъгловато чело към заострената брадичка. Правите вежди над тъмнокафявите му очи също напомняха на хералдически знаци; финият нос сякаш сочеше надолу към устата, която създаваше впечатление, че всеки момент ще се усмихне.

Джордж подреди всички тези отлики като в каталог и ги складира в паметта си. Междувременно Боб Лукас продължаваше да говори.

— Та ако можем да влезем, да ни дадете някои подробности, за да ни стане по-ясно какво точно се е случило.

Той помълча в очакване.

Хокин проговори за първи път. Гласът му недвусмислено свидетелстваше, че е чужденец в хълмистите земи на Дербишър.

— Разбира се, разбира се. Заповядайте, господа полицаи. Убеден съм, че тя ще си дойде жива и здрава, но няма нищо лошо в това да се спази процедурата, нали? — Той плъзна ръката си по гърба на Рут към кръста й, насочвайки я обратно към къщата. Тя създаваше впечатление на зашеметена, определено неспособна да поеме каквато и да било инициатива. — Съжалявам, че ви се наложи да излизате в такава нощ — добави учтиво Хокин, докато прекосяваше помещението.

Джордж влезе след Лукас и Грънди в голяма селска кухня. Подът беше настлан с каменни плочи, стените бяха от неодялан камък, боядисан с пласт бяла боя, потъмняла неравномерно — в зависимост от близостта до печките — една старомодна, с дърва, и още една, електрическа. Покрай стените бяха подредени голям бюфет и етажерки с различна височина, боядисани в зелено като болнични мебели, под прозорците, които гледаха към края на долината, имаше два дълбоки каменни умивалника. Потъмнели греди кръстосваха тавана, а от тях висяха всевъзможни тигани и други кухненски прибори. Миришеше на дим, готвено зеле и животинска мазнина.

Без да изчака когото и да било от останалите, Хокин незабавно се разположи на един резбован стол, поставен начело на старателно изтърканата дървена маса.

— Направи на хората чай, Рут — каза той.

— Много мило от ваша страна, сър — намеси се Джордж, докато Рут вземаше чайника от печката. — Но предпочитам да побързаме. Когато става дума за изчезнало дете, се опитваме да не губим нито минута. Госпожо Хокин, бихте ли седнала да ни разкажете всичко, което знаете?

Рут хвърли поглед към Хокин, като че ли очакваше неговото разрешение. Той вдигна вежди, но кимна в знак на съгласие. Жената издърпа един стол и се отпусна на него, скръствайки ръце на масата пред себе си. Джордж седна срещу нея, Лукас до него. Грънди разкопча връхната си дреха и се разположи на другия резбован стол, точно срещу Хокин; извади от джоба на куртката си бележник и го запрелиства. После наслюнчи върха на молива си и зачака.