Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 81

Този път трябваше да постъпи правилно. Без грешки. Да довърши Пи Джей.

Помъкнал пушката, Джоуи се катереше по натрупалите се скамейки. Те пукаха, простенваха и се клатушкаха предателски под краката му. Той внимаваше да не се наниже на страховитите стъклени шишове и на подалите се изкривени пирони, продължаваше да пълзи бързо нагоре по прекатурените пейки, сред раздробените на трески рамки на прозорци и пързалящия се боклук, приближавайки се към колата много по-бързо, отколкото когато трябваше да пълзи из парчетата, които го бяха затрупали.

Щом скочи от една пейка върху мустанга, Джоуи стреля в тъмното купе. Не беше се закрепил добре и откатът едва не го събори, ала той успя да запази равновесие, зареди отново и стреля още веднъж и още веднъж, обзет от дивашка екзалтация за възмездие, беше напълно убеден, че не е възможно Пи Джей да се е спасил от смъртоносната куршумена буря.

Изстрелите бяха оглушителни и при последния Джоуи дочу някакъв шум зад себе си. Шум, който не се дължеше на падащите отломки; шум, който идваше от нещо целеустремено. Невъзможно бе Пи Джей да се е измъкнал от колата за краткото време, докато той се бе придвижвал към смачкания форд, невъзможно бе да се измъкне и освен това да заобиколи отзад. Джоуи понечи да се обърне, да погледне зад себе си и с крайчеца на окото си зърна невъзможното — Пи Джей беше точно там, ловко се промъкваше към него, лазейки надолу по една клатушкаща се купчина дървени парчета.

Тежка, плоска талпа удари Джоуи по дясното слепоочие. Той се строполи върху капака на колата, изпусна пушката и инстинктивно се претърколи встрани от нападателя си. Вторият удар премаза ребрата от лявата му страна и изкара въздуха от дробовете му. Хриптейки в опит да си поеме дъх, Джоуи отново се претърколи. Третият удар се стовари върху гърба му и той усети пареща болка. Претърколи се през счупеното предно стъкло на колата върху предната седалка в тъмния мустанг, където потъна в дълбока тъмнина.

Като дойде в съзнание, Джоуи се надигна в клаустрофобично смачканото купе, напълно убеден, че е бил в безсъзнание едва няколко секунди. Все още се мъчеше да си поеме дъх. Остра болка пронизваше гърдите му. Усещаше вкуса на собствената си кръв. Селест.

Промъквайки се между парченцата автомобилно стъкло и гилзите, той се надигна зад волана. Блъсна вратата и отвори, доколкото заобикалящата го бъркотия позволяваше, но и това бе достатъчно и Джоуи успя да се изправи срещу ледения октомврийски вятър и примигващата светлина.

От полилея в преддверието над прекатурения купел се сипеха потоци искри.

От другата страна оранжевите отражения на пожара танцуваха върху задната стена на светилището, ала Джоуи не успяваше да зърне самите пламъци, защото руините му пречеха. Заради първия удар не виждаше добре с дясното си око. Неясни форми се прокрадваха и мяркаха на примигващата призрачна светлина. Надуши миризмата на бензин.

Довлече се до мустанга и се изтласка на покрива. Беше прекалено замаян да се изправя на крака. Както беше коленичил, заразглежда църквата.