Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 82

С лявото си око забеляза Пи Джей, който се приближаваше към олтара с изпадналата в безсъзнание Селест на ръце. Свещите бяха паднали. Чаршафите горяха.

Джоуи дочу някакви проклятия и изведнъж осъзна, че слуша собствения си глас. Проклинаше себе си. Пи Джей хвърли Селест върху пламтящия олтар и грабна чука.

Сега вместо проклятията Джоуи чу хлипане, жестока болка избухна от лявата страна на гръдния му кош. Чукът. Отново се издигна. Селест изпищя.

От мястото си край олтара Пи Джей се загледа в мустанга, в Джоуи и очите му се изпълниха с демоничен огьн. Чукът полетя надолу.

Пърхане. В ума на Джоуи. Като пикираща, крилата сянка над накъдряна от малки вълнички, проблесваща на слънцето вода. Като прелитащ ангел, едва зърнат за миг. Всичко се промени. Ребрата му вече не бяха счупени. Зрението му беше наред. Пи Джей все още не го беше пребил. Лентата се върна обратно. Повторение. О, Исусе! Още едно повторение. Още един шанс. Със сигурност беше последният.

И този път Джоуи не се върна толкова назад във времето. Тясното прозорче на новата възможност беше по-мъничко от всякога, даваше му съвсем малко време да мисли, а възможностите да промени съдбата им бяха почти нищожни, защото сега той нямаше време дори за най-малката грешка. Мустангът вече беше в църквата, а той самият вече скачаше от клатещата се купчина върху капака на колата, стреляйки с пушката.

Джоуи се осъзна тъкмо преди да повтори предишната си грешка и вместо да стреля по колата, се обърна рязко и стреля в купчината отломки зад гърба си, откъдето преди го бе нападнал Пи Джей. Куршумът прониза въздуха. Пи Джей не беше там.

Объркан, Джоуи се извърна към форда и стреля в предното стъкло, също като преди, но отвътре не се чу крясък и за да предпази гърба си, той отново се обърна. Ала Пи Джей не се приближаваше с тежката дъска да го нападне.

„Боже! Издъних се отново, издъних се, не постъпвам правилно. Мисли, мисли! — повтаряше си той, Селест. Само тя имаше значение. — Зарежи Пи Джей. Просто намери Селест преди него.“

Джоуи понесе пушката със себе си, макар че тя пречеше на движенията му; запрепъва се сред останките към центъра на залата, където бе зърнал свистящото дърво да поваля Селест. Не беше там.

— Селест!

В светилището на фона на огнените отблясъци се виждаше една прегърбена фигура. Беше Пи Джей. Носеше Селест.

Центърът на залата беше затрупан. Джоуи се затича между две редици от преобърнати скамейки към портичката на святая светих. Вместо да се приближи към олтара както преди, Пи Джей изчезна със Селест през вратата на светилището.

Джоуи прескочи парапета към светилището като поклонник, нетърпелив да приеме светото тайнство, сетне бързо се запромъква покрай стената. Поколеба се на входа, изплашен, че ще налети право на някоя тежка дъска или на пистолетен изстрел, ала после направи онова, което трябваше — направи правилното нещо — престъпи прага.

Вратата на малката стаичка за подготовки беше затворена и заключена Той отстъпи и се прицели. Изстрелът разби ключалката и вратата се отвори.