Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 45

— Често хора, на които си помагал цял живот, ти обръщат гръб. Като постоиш повече в колежа, Джоуи, и поживееш по-дълго в град като Ню Йорк, ще видиш колко злобни могат да бъдат хората, как могат да се отмятат като фурнаджийски лопати.

— Хората тук няма да се усъмнят в теб — настояваше Джоуи.

— Ти обаче се усъмни.

Тези думи оставят Джоуи без дъх, сякаш юмручен удар му е изкарал въздуха. Той е по-объркан от всякога, трепери.

— Боже, Пи Джей, защо не я остави на пътя?

Пи Джей се превива в седалката си и захлупва с ръце лицето си. Плаче. Джоуи никога не го е виждал да плаче. Известно време и двамата не могат да продумат.

Най-сетне Пи Джей се съвзема и казва:

— Не можех да я оставя, Джоуи. Беше толкова ужасно, ти не разбираш — беше много страшно. Тя не е само един труп, Джоуи. Тя е нечия дъщеря, нечия сестра. Помислих си — ами ако тя беше моя сестра и някой друг я беше блъснал, щях ли да искам просто да я зарежа? Не, щях да искам да се погрижи за нея, да покрие голото и тяло. Сега виждам, че… може би съм направил грешка. Но тогава бях потресен. Сега виждам, че можех да постъпя другояче. Но вече е прекалено късно, Джоуи.

— Ако не я отнесеш при шерифа и не му разкажеш всичко, тогава онзи тип с брадата и дългата коса, ще се измъкне. И после ще причини същото на някое друго момиче.

Пи Джей сваля ръце от лицето си. В очите му има сълзи.

— Така или иначе няма да го заловят, Джоуи. Духнал е яко дим. Знае, че го видях и че мога да го опиша. Няма да се мотае наоколо ей-така. Сигурно вече е извън щата, бърза да се скрие колкото се може по-далеч. Може би вече се е обръснал и е отрязал опашката си и сега е неузнаваем. Малкото, което мога да кажа на ченгетата, няма да им помогне да го хванат, пък и дори не мога да свидетелствам за нищо срещу него.

— И все пак това е най-правилното, което можеш да направиш. Да отидеш при шерифа.

— Така ли? Ами мама и татко — за тях помисли ли, Джоуи, ако помислиш за тях, ще видиш, че не е най-правилното.

— Какво искаш да кажеш?

— Че след като не намерят виновника, ченгетата ще се опитат да го лепнат на мен. Ще направят всичко възможно. Само си представи статиите, във вестника. Спортната звезда, местното момче, което спечели стипендия за престижен университет, заловено с гола, измъчвана до смърт жена, натъпкана в багажника на колата му. Само си помисли за това, за Бога! Най-големият фарс в историята на окръга, може би дори на щата.

Джоуи има чувството, че неуморно се хвърля срещу огромен великан. Отстъпва пред логиката на брат си, пред неустоимия му чар, пред сълзите му. Колкото повече се опитва да си изясни истината, толкова повече се обърква.

Пи Джей спира радиото и се обръща, към Джоуи, навежда се към него. Дори не мигва. Двамата са сами сред шума от дъжда, нищо не може да отклони Джоуи от хипнотичния глас на брат му:

— Моля те, хлапе, моля те. Умолявам те заради мама и татко, помисли. Недей да объркваш живота им само защото не можеш да пораснеш и в главата ти са обърканите идеи за добро и лошо на църковен помощник. Не съм наранил момичето в багажника, защо тогава да рискувам бъдещето си само за да докажа това? Представи си дори, че ме оправдаят, че съдебните заседатели открият истината и ме пуснат. Даже тогава ще има хора, които ще бъдат убедени, че съм виновен, че съм я убил. Карай, аз съм млад и образован — ще се махна оттук, ще започна нов живот някъде, където не знаят, че съм съден за убийство. Но мама и татко са на средна възраст, бедни са като църковни мишки. Няма да имат възможност да се преместят. Нямат възможностите, които ние с теб имаме. Тази четиристайна барака, която наричат къща, все пак е покрив над главите им. Единственото им богатство е тоалетната чиния, но поне винаги са имали много приятели и близки, които ги обичат. Обаче това ще се промени дори и да ме оправдаят в съда. — Железните аргументи се леят един след друг. — Подозрението ще застане между тях и приятелите им. Ще чуват шепоти… клюките ще ги преследват. Няма да могат да се преместят, защото няма да има на кого да продадат тази дупка, а дори и да я продадат, няма да вземат много. Ще останат на това място, без приятели, напълно изолирани. Да допуснем ли това, Джоуи? Да съсипем ли живота им, макар че съм невинен? Божичко, добре, направил съм грешка, като я прибрах от пътя и като не отидох при ченгетата, а вместо това я опаковах в мушамата и я набутах в багажника, но не убивай мама и татко заради мен, по-добре ме застреляй! Защото иначе точно това ще направиш, ще ги погубиш бавно и мъчително.