Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 44

Пи Джей заключва багажника и вади ключовете. Минава зад Джоуи и леко го стисва за врата — проява на привързаност, а също и да го принуди да побърза.

— Хайде, хлапе. Нека ти разкажа всичко, абсолютно всичко и тогава ще решим как ще е най-правилно да постъпим. Хайде, влез в колата. Това съм аз, Джоуи, аз, и имам нужда от теб.

Качват се в колата. Джоуи сяда на мястото до шофьора. В колата е студено, а въздухът — влажен. Пи Джей включва двигателя и пуска парното.

Дъждът се усилва, направо се излива като из ведро, а светът се изгубва зад запотените прозорци. Купето като че ли започва да се свива около тях, влажно и тясно. Двамата са затворени в стоманен пашкул и очакват метаморфозата си, очакват да се преродят като нови хора с неизвестно бъдеще.

Пи Джей търси радиостанция, която да се хваща чисто и да се чува ясно. Брус Спрингстийн. Пее за загубата и изкуплението.

Пи Джей намалява звука, ала думите си звучат все така тъжно.

— Досетих се, че онова копеле сигурно я е отвлякло — обяснява той. — Държал я е някъде из горите, в някоя барака или нещо такова, изнасилвал я е, измъчвал я е. Често четем за такива случаи. От година на година зачестяват. Кой би си помислил обаче, че ще се случи тук, в Ашървил? Сигурно е избягала, когато не е бил достатъчно бдителен.

— Как изглеждаше онзи?

— Жесток.

— Какво имаш предвид?

— Опасен. Изглеждаше опасен и малко пернат. Беше едър, може би към метър и деветдесет, около стотина килограма. Може би имах късмет, че не го догоних. Щеше да ме размаже, Джоуи, направо беше огромен. Сега сигурно щях да съм пътник, ако го бях настигнал. Но не можех просто да го пусна да избяга, без поне да се опитам да го хвана. Беше едър мъжага с брада и дълга мазна коса, носеше мръсни дънки и синя бархетна риза.

— Трябва да я закараш при шерифа, Пи Джей. Трябва да го направиш незабавно.

— Не мога, Джоуи. Не схващаш ли? Вече е прекалено късно. Тя е в багажника ми. Ще изглежда, все едно аз съм виновен, все едно просто съм я напъхал там и ти случайно си я открил. Може да го разтълкуват, всякак — но в никакъв случай няма да е благоприятно за мен. Нямам доказателства, че наистина съм, видял онзи тип, дето я преследваше.

— Те ще открият доказателство. Отпечатъци от стъпките му например. Ще претърсят гората и ще открият мястото, където я е държал. Пи Джей поклаща глава:

— В този дъжд отпечатъците вече са се заличили. Може би няма да открият и бараката. Няма гаранции, че ще стане. Просто не мога да рискувам, И ако не открият доказателства — оставам им само аз.

— Ако не си я убил, не могат да ти сторят нищо.

— Осъзнай се, хлапе. Няма да бъда нито първият, нито последният, дето го вкарват в пандиза без причина.

— Това е глупаво, Пи Джей. Тук всички те познават, всички те харесват. Знаят, че не си такъв човек. Никой няма да се усъмни в теб.