Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 7

— Не ставайте глупак, сър Хъбърт — каза Джим, и английската фраза прозвуча сякаш съвсем на място. „Какъв друг по-удобен израз за подобни ситуации“, помисли си Джим.

— Аз съм Джим Екерт, съседът. Сега съм в драконовото си тяло. Дойдох, за да помогна, ако мога.

Лицето на сър Хъбърт си остана бледо, а мечът, макар и леко отпуснат, все още беше в бойна готовност.

— Така ли? — попита той недоверчиво.

— Летях наблизо, за да огледам земите си след бурята — продължи Джим — и видях, че имате някакви затруднения.

Сър Хъбърт съвсем свали меча си, но все още не го прибираше в ножницата.

— Ако наистина си Джим Екерт, защо не дойде като човек?

— Помислете за момент, Хъбърт! В драконовото тяло има много повече сила, когато се налага да помагам в подобна ситуация.

— Дявол да го вземе! Откъде, по дяволите, да знам? — извика рицарят — Може да си някой обикновен дракон, който иска да ни разкъса.

— Досега все още никой не съм разкъсал — отговори Джим. — Достатъчно често сте били на обяд в Малънконтри, за да го знаете.

— Добре — каза сър Хъбърт и прибра меча си в ножницата. — Как можеш да ни помогнеш?

— Още не знам. Нека първо да погледна. В какво е пропаднала кравата?

— В нищо и никаква яма — измърмори сър Хъбърт. — Ако имаше и капка ум в главата си, можеше и сама да излезе оттам. Проклети крави!

— Стените на ямата стръмни ли са или полегати?

— Полегати. Ако ни беше помогнала поне малко, щяхме вече да сме я измъкнали.

— Щом стените са полегати, сигурно ще успея да сляза долу и да я повдигна, а вие ще я издърпате нагоре.

— Ще те ритне — каза сър Хъбърт с нотка на задоволство в гласа.

— Ще видим.

Джим се приближи до дупката, а кравата, която изведнъж видя и подуши дракон в непосредствена близост, измуча ужасено. Джим опипа с крак наклона под снега и леко се плъзна до хълбока на кравата. Тя отново измуча за помощ. Сега тялото на Джим я притискаше към отсрещната страна на така наречената яма и тя не можеше да рита през високия до пояс сняг.

Джим така и не разбра дали кравата е успяла да го ритне или не, но той успя да подложи под корема й рамото и сгънатото си крило. Сега вече животното бе в пълна безизходица, нададе последен отчаян зов за помощ и млъкна.

Джим пое дълбоко дъх и повдигна кравата, както човек повдига тежест, балансирана на едното му рамо. Животното не беше от леките, но от друга страна мускулите, които Джим пусна в действие бяха несравнимо по-мощни от човешките. Кравата бавно се издигна и изпълзя през ръба на ямата. Хората на сър Хъбърт веднага я подхванаха, изтеглиха я през снега далеч от дупката и започнаха да я изправят на крака. Джим излезе сам от падината.

— Доста лесно се справи — забеляза сър Хъбърт недоволно, като че ли обвиняваше Джим, че му е нанесъл някаква щета.

— Пак заповядайте — отговори Джим спокойно, защото знаеше, че тези думи на рицаря са най-голямата благодарност, която той можеше да изрече. После подскочи във въздуха, за да поеме отново дългото пътуване към дома.