Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 9

Джим се приземи шумно на края на пясъчната пътека, но никой не излезе да го посрещне. Върна се отново в човешкото си тяло, облечено в топли зимни дрехи. Отначало, докато още се учеше как да използва магията, имаше някои проблеми с облеклото, но сега всичко беше под контрол. Отправи се към вратата и леко почука.

Отговор не последва. Джим внимателно бутна вратата, тя се отвори безшумно и той влезе вътре.

— Кой е? А, това си ти, Джим… — каза Каролинус, вдигайки поглед.

Магьосникът седеше в големия си стол с висока облегалка, а на масичката до лакътя му лежеше отворена някаква дебела книга. На коляното му, като пеперуда на клонка, бе кацнала изящната зелена фигурка на една наяда1.

— По-добре да си вървиш, скъпа — каза нежно Каролинус на наядата. — Ще довършим разговора си по-късно.

Тя скочи от коляното му, застана пред него със сведен поглед и измърмори нещо неразбираемо.

— Разбира се! — отговори Каролинус.

Наядата се обърна и тръгна към вратата. Джим се дръпна встрани, за да й направи път и тя мина покрай него със сведени очи, като му хвърли само един кратък поглед и отново промърмори нещо неясно.

— Съвсем не — каза Джим.

Той не я разбра, както очевидно и Каролинус преди малко, но така подбраните думи бяха достатъчно неутрални като отговор. Наядата излезе през вратата, която се затвори след нея.

— Е, моето момче — каза бодро Каролинус. — Радвам се да те видя, и то в човешкото ти тяло. Къщата ми не е от големите.

Домът на вълшебника наистина беше малък. Нещо повече — беше направо претъпкан до тавана с книги и с всякакви обикновени и магически предмети, които човек можеше да си представи. Всъщност повече приличаше на склад, отколкото на къща. Но откакто Каролинус свикна да получава всичко, което му трябва, само като заповяда и то просто да се появява пред него, от купищата с вещи наоколо, претъпканата къща вече не правеше никакво впечатление на стария магьосник.

Джим започна неуверено:

— Откакто се върнахме от празненството у графа, все се каня да се отбия при теб. Сега случайно минавах наблизо и дойдох направо тук. Може би прекъсвам нещо важно или пък ти си зает?

— Съвсем не, съвсем не — отвърна Каролинус. — С Лалин можем да си бъбрим по всяко време, а с теб се виждаме твърде рядко.

Последните думи си бяха чиста проба подкана към Джим да каже, че е положил много усилия да види Каролинус. Всъщност именно Каролинус бе труден за откриване. Все пак, Джим си замълча.

— Няма значение, нали сега си тук — продължи весело магьосникът. — Виждаш ми се отпочинал и в добро настроение. Готов ли си за следващото си приключение?

Глава 3

— Приключение ли? — попита Джим и внезапно усети неприятен спазъм в стомаха. — Определено не съм готов за никакво приключение. За известно време, по възможност по-дълго, не искам да имам нищо общо с каквито и да било авантюри. През следващите няколко години Анджи и аз ще се опитаме да живеем като обикновени хора.