Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 5

— Да не би огнището да не е в ред? — попита Джим, стараейки се да подхожда максимално тактично.

— Не, милорд. Благодаря ви, милорд.

— Тогава защо е изгаснал огънят?

— Ако разрешите, и последните въглени изтляха.

Джим въздъхна мислено. Чувстваше се като човек, попаднал в тъмна стая с халка отрупана с ключове, измежду които се мъчи да открие точния ключ, с който да отвори вратата пред себе си. Всичките му поданици изпитваха ужас от откритото оплакване. Те намираха обиколни начини, по които да съобщят исканията си към своя господар и винаги се преструваха, че напълно владеят положението и съвсем не се нуждаят от помощ… но в момента, ако той случайно забележи, точно сега малко подкрепа не би била излишна…

— Да не би по време на бурята да са ви свършили дървата за горене? — отново попита Джим.

— Ами… мисля… че да — отговори вдовицата Тебитс. — Напоследък съм много разсеяна, милорд.

— Не се притеснявайте — успокои я Джим. Той не можеше да си представи, как на нейната възраст тя бе оцеляла през последните няколко дни в неотоплената колиба благодарение единствено на няколкото ката дрехи.

— В близката горичка видях паднал клон, който може да ви бъде от полза. Сега ще отида да ви го донеса.

— О, не, моля ви, милорд, не си правете труда — запротестира Тебитс.

— Не, Тебитс — каза Джим, строго с властен глас — отивам да донеса клона.

— Простете, милорд! Много съжалявам! Моля за милост!

— Веднага се връщам — каза Джим, обърна се и с гръмотевичен плясък на крилете си прелетя късото разстояние до споменатата горичка. Той се постара да се приземи далеч извън полезрението на вдовицата. Наблизо не бе видял паднали клони и нямаше никакво намерение да си губи времето в търсенето им под снега. Той хвана един петнадесетфутов дъбов клон и просто го отчупи от замръзналия ствол. Поразмисли малко, после намери друг също толкова дебел и дълъг клон и отчупи и него. Държейки двете дървета за краищата им, така че да не пречат на полета му, Джим подскочи във въздуха, размаха криле и отново се приземи пред колибата.

— Ето! — извика бодро Джим и изведнъж забеляза как тя се взира някак подозрително в клоните и в краищата им, които са ги свързвали с дървото.

— Да видим — продължи Джим, — имате ли брадва, с която да насечем дървата?

— Уви, милорд — отговори Тебитс, — боя се, че съм я изгубила.

„Старицата сигурно никога не бе притежавала подобна вещ“, помисли си Джим. Желязото беше скъпо. Трябваше да се погрижи в най-скоро време да я снабди с някакво сечиво за разсичане на големите и дебели клони.

— Разбирам — каза Джим. — В такъв случай…

Той вдигна единият от двата замръзнали клона, които бе донесъл и започна да го чупи с лекота, осигурявана му от драконовите лапи. Раздроби дебелата част на дървото, а също и по-малките странични клонки, които също щяха да горят добре в огнището. След като начупи клоните на по-малки, подходящи за горене парчета, постави в ръцете на Тебитс толкова от тях, колкото можеше да носи. Въпреки няколкото ката дрехи, сковаващи движенията й, тя ги сграбчи с очевидна благодарност.