Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 3

— Къде е Джеймс? — попита Брайън, след като вече бе погълнал достатъчно месо и вино, за да поуспокои къркорещия си стомах.

— Скоро ще се прибере — отвърна Анджи. — Сега е някъде там — и тя посочи с пръст нагоре.

— А, да — кимна Брайън.

За някой непознат, жестът на Анджи би се сторил непонятен или пък би означавал, че съпругът й е напуснал земния живот, но Брайън веднага разбра смисъла му.

— Джим реши, че трябва да хвърли един поглед на хората в земите извън замъка — продължи Анджи — и да се увери, че всички те са добре след бурята.

Брайън кимна с пълна уста, после преглътна и каза:

— В такъв случай, с ваше разрешение, милейди, бих искал да го изчакам да се върне. Искам да съобщя и на двама ви едновременно добрите новини, които нося. Ще ми простите ли, ако сега не говоря за това?

— Разбира се — отговори Анджи.

Въпреки учтивия въпрос в края на малката реч на Брайън, Анджи разбра, че той нямаше никакво намерение да говори, преди съпругът й да се прибере. Това беше своеобразно предупреждение за нея. Щом Брайън искаше да говори и с двамата едновременно, значи щеше да иска нещо от Джим. Опитът бе научил Анджи в такива случаи да се готви за сериозен отпор. Предупреденият винаги бе по-малко уязвим.

— Джим ще се върне скоро — каза тя.

Глава 2

По същото време Джим летеше над югоизточния край на земите, които владееше в качеството си на барон на Малънконтри. Теренът се състоеше предимно от ливади и обширни обработваеми площи. Джим оглеждаше пейзажа под себе си и търсеше неколцината наемни работници и фермери, които живееха на изолирани места, далеч от замъка. Искаше да провери дали някой от тях не се нуждае от помощ след бурята.

Доставяше му огромно удоволствие да се носи във въздуха. За негово учудване, тази радост изчезваше бързо след смяната на драконовото тяло с човешко, но се появяваше още по-силна, когато отново разпереше криле. Беше много по-приятно от летенето с малък самолет, за чието управление Джим бе взел няколко урока в родния си двадесети век, и дори от реенето с безмоторен самолет, на какъвто се бе возил два пъти. В сегашния случай полетът се получаваше съвсем естествено. Джим знаеше, че е съвсем сам с въздушните течения. Изпълваше го триумфално чувство за свобода и власт.

Голямото драконово тяло имаше много повече подкожни мазнини от човешкото и в него Джим не се притесняваше от студа. Жегата бе нещо съвсем друго.

Когато веднъж преди две години се опита да се разходи като дракон из Средна Франция през лятото, едва не се разтопи жив. Сега допирът на студения въздух му беше приятен.

Чувстваше се изпълнен с живот чак до самия ръб на огромните си криле, които се простираха на внушителна дължина от двете му страни и осигуряваха на огромното тяло възможност да се издига свободно във въздуха. Всъщност Джим не летеше, а планираше, което правеха и всички едри птици. Придвижването във въздуха чрез махане с криле изразходваше огромно количество енергия. Но след като веднъж бе набрал достатъчно височина, Джим можеше с внимателно насочване на крилете да улавя въздушните потоци и течения. По същия начин корабите обръщаха надлъжното и правоъгълното платно, така че вятърът да ги тласка напред по водната повърхност.