Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 38

Поведоха Джим по каменните стъпала, покрай стената. Стълбището се извиваше спираловидно по вътрешния зид на кулата. На третия етаж Джим видя Брайън в компанията на един висок по-възрастен мъж с издължено тъжно лице и мустаци, спускащи се от двете страни на тънките му устни. Приличаше повече на пенсиониран учен, отколкото на войнствен благородник.

— Джеймс! — извика Брайън, скачайки от масата, на която седеше.

Другият мъж също се изправи, но по-бавно.

Щом непознатия стана от стола, Джим бързо коригира мнението си, че бавното му движение се дължи на напреднала възраст. По-скоро издаваше небрежност, нещо като заучен мързел. Изправен в пълния си ръст, мъжът се извисяваше значително не само над Брайън, но и над Джим. Мустаците и косата му като че ли показваха, че не е първа младост, но тялото му издаваше, че е с двадесет или повече години по-млад, отколкото изглежда. Беше висок най-малко шест фута и половина9, имаше дълги крака, а здравата му мускулатура говореше за сила и бързина при действие.

Джим не успя да огледа по-подробно непознатия, защото Брайън се хвърли към него, прегърна го и целуна първо по лявата, а после и по дясната буза. Това беше обичайният поздрав между приятели през четиринадесети век и Джим се бе научил да го приема с радостно изражение.

— Ти си тук, Джеймс! — извика Брайън, след като го пусна от прегръдката си. — Не мога да опиша колко се радвам, че дойде! Тъкмо навреме! Позволи ми да те запозная със сър Мортимър Брьогел!

Джим знаеше как да се държи в подобен случай. Сведе глава в кратък поклон към високия мъж зад масата, който отвърна със същия жест.

— Чест е за мен да се запозная с вас, сър Мортимър — каза Джим.

— Удоволствието е изцяло мое, сър — отвърна сър Мортимър с впечатляващ басов глас и замълча многозначително.

— Моля за извинение! — весело избъбри Брайън.

— Сър Мортимър, това е почитаемият барон сър Джеймс Екерт, Драконов рицар, за когото много съм ви говорил.

— И не само вие — каза сърдечно сър Мортимър. — Особено ми е приятно да се запозная с вас, сър Джеймс. Както сър Брайън вече спомена, идвате в подходящ момент. Моля, присъединете се към нас на трапезата.

На Джим все още му се гадеше от пътуването с лодката, но сър Мортимър проявяваше любезно гостоприемство и би било обидно да му откаже. Пък и бе доволен, че го приветстваше така сърдечно. Присъедини се към Брайън и сър Мортимър и тримата седнаха в единия край на масата. Тя, подобно на останала мебелировка, която Джим бе забелязал до сега в замъка, бе възможно най-проста и практична. Домът на сър Мортимър напомняше за Малънконтри, какъвто беше, когато Джим и Анджи се нанесоха там. Предишният обитател на замъка не бе живял, а по-скоро бе лагерувал вътре, използвайки сградата като база за многобройни походи и акции.