Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 2

— О, това е греяно вино! — радостно възкликна Брайън и отпи няколко големи глътки от бокала, за да се увери, че носът му не се е заблудил. После постави чашата обратно върху масата и се усмихна добродушно на Анджи. Друг слуга сложи пред него съд с печено месо, дървена чиния и голяма дебела филия ръжен хляб. Брайън кимна одобрително, взе внимателно най-едрото парче месо и после старателно изтри пръстите си в кърпата до чинията.

— Мислех, че когато сте сама, се храните горе — каза Брайън, преглъщайки.

— Преди правех така — отговори Анджи, — но се оказа, че тук е по-подходящо място за хранене.

Погледите им се срещнаха и този път, по изключение, двамата напълно споделяха едно и също мнение.

Причината беше в слугите. Анджи, разбира се, предпочиташе да се храни в помещението на върха на кулата, където всъщност бяха покоите на господаря и господарката на Малънконтри. Това беше топло и удобно място, с добре уплътнени прозорци от истинско стъкло и с подово отопление, което бе инсталирано от Джим. На практика той бе възстановил един вид хипокауст, използван от ранните римски завоеватели в Британия и напълно забравен през Средновековието. Системата се състоеше от два каменни пода с разстояние между тях, в което циркулираше въздух, затоплен от постоянни огньове, поддържани в огнища намиращи се извън стаята.

В самите покои също имаше огнище, което служеше главно за украса, но се ползваше и за отопление в много лошо време. Голямата зала, разбира се, също бе оборудвана със собствени места за палене на огън. Огнищата бяха три, при това огромни. Едното се намираше зад главната маса, точно зад гърба на Анджи, а другите две бяха разположени по средата на дългите стени на залата. Тъй като сега Анджи бе тук, и в трите огнища гореше силен огън, но въпреки това помещението си оставаше студено.

И все пак, въпреки предпочитанията им, на Джим и Анджи се налагаше поне на обяд да се хранят тук. Никой слуга не би дошъл да ги моли на колене да обядват и вечерят тържествено в Голямата зала, но бяха направени някои косвени намеци относно удобното разположение на сервизното помещение близо до главната маса и факта, че храната можеше да се сервира, докато е още гореща.

Никой не бе протестирал официално, но все пак съществуваха неписани правила за това, което могат да правят господарят и господарката — дори когато господарят е прочут рицар и могъщ магьосник. Слугите биха се подчинили на всякаква заповед, войниците биха се сражавали до смърт за феодалните си господари, но нито слугите, нито войниците, нито наемните работници, нито крепостните, нито който и да било друг в имението би се опълчил срещу обичая. Когато обичаите повеляват, всички се подчиняват, дори самият крал.

И така, при всеобщото неизказано, но съвсем ясно доловимо отношение сред обитателите на Малънконтри, накрая все пак традициите се наложиха над Анджи и Джим. Предполагаше се, че господарят и господарката на подобен замък трябва поне да обядват по съответен начин и на съответното място. Такова бе и предназначението на Голямата зала. Носейки храната от външната кухня до сервизното помещение, слугите можеше и да замръзнат, но това нямаше никакво значение. Нещата трябваше да се правят по определения начин и това важеше и за замъка Малънконтри.