Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 25

— Въпреки това се влюбихте — каза Анджи.

Джим погледна през прозореца към изпъстреното с облаци небе, в което кръжеше див ястреб. В гласа на Анджи се прокрадна нотка, от която той винаги се боеше. Топлината на огъня и пълната чаша вино, която бе така глупав да изпие на екс, притъпиха съзнанието му и почти го приспаха. Опасяваше се, че разговорът ще приеме безсмислен обрат: „Нали твоят прачичо живее там? Чудя се дали не означава, че и някои от роднините ми също са живели там?“. Джим усети, че се унася и с голямо усилие задържа очите си отворени.

Джеронд кимна на Анджи:

— Ние самите отначало не осъзнавахме, че сме влюбени. Знаехме само, че като деца щом се разделяхме много, си липсвахме едни на друг, а когато се съберяхме, бяхме безкрайно щастливи. В онези дни се карахме и дори на няколко пъти се сбихме. Но въпреки всичко един ден се оказа, че сме влюбени. По-късно, когато аз пораснах, казах на баща си, че с Брайън възнамеряваме да се оженим. Това е истина, през един от онези редки периоди, когато той си беше у дома и успях да говоря с него.

— Толкова рядко ли си идваше? — попита Анджи.

— Той винаги отсъстваше, защото изпълняваше нечий поръки или друга задача, която би му донесла злато. Както вече споменах, моят баща и бащата на Брайън си приличаха по това, че все преследваха голямото богатство. Така или иначе, когато му казах какво изпитвам към Брайън, баща ми тропна с крак и се развика, че никога няма да ми разреши да се омъжа за Брайън и че трябва да сключа брак с херцог или принц. Това бе другата му грандиозна мечта и не го интересуваше факта, че не бих дала Брайън за никой принц на света.

Джеронд внезапно се обърна към Джим, който положи всички усилия да изглежда буден и заинтригуван от разговора.

— Точно за това исках да поговоря и с двамата, Джеймс. Брайън ми каза, че очаквате кралят да ви присъди попечителството над Робърт Фалън и че може да се наложи ти лично да се явиш пред Негово величество, заради което в момента не можеш да напуснеш Англия. Напълно те разбирам, Брайън също.

— Ами… — започна неуверено Джим. Чувстваше се крайно неловко. Без съмнение Брайън беше дълбоко засегнат от отказа на Джим да му помогне в издирването на бащата на Джеронд при Божи гроб, особено сега, след като бе известно къде точно се намира той. При тези обстоятелства да си остане у дома, дори с цената на едно приятелство, бе единственото разумно според средновековните стандарти нещо, което Джим можеше да направи. Земята и състоянието бяха всичко и придобиването им превъзхождаше по важност всичко останало.

Следователно здравият разум на Брайън се съгласяваше, че действията на Джим са правилни. Но въпреки всичко те бяха кръвни братя в буквалния смисъл — заедно бяха проливали кръвта си в не една битка. Истинският рицар, какъвто бе Брайън във всяко свое действие, би пренебрегнал богатството и земите на Фалън и би се притекъл на помощ на другаря си. Джеронд несъмнено споделяше чувствата и вижданията на Брайън.