Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 24

— Едно от първите неща, които направи Брайън при запознанството ни, бе да ми покаже кърпата с твоя монограм, която ти му бе дала — кимна Джим.

Очите на Джеронд се насълзиха.

— Такъв си е Брайън. Когато се срещнахте за пръв път, за какво си говорихте?

— Говорихме за нашите дами. Аз му казах, че обичам Анджи и Брайън отвърна, че това е съвпадение, защото и той бил влюбен в теб.

— Така ли каза? — Джеронд сияеше. — Но не сте влизали в двубой, нали?

— Не. Отначало ситуацията беше малко неловка, защото аз бях в драконово тяло, от което не можех да изляза, но когато си възвърнах човешкия облик станахме истински приятели. Така че не бихме могли да влезем в двубой помежду си. Още от първия миг разбрах, че близостта между теб и Брайън не е нещо временно.

— Така е. Любовта ни продължава по-дълго, отколкото мислиш. Всъщност, има я откакто аз и Брайън се помним.

— Познаваш Брайън отдавна, нали? — попита Анджи.

— В действителност, с Брайън се познаваме цял живот — отговори Джеронд, — въпреки че не сме роднини. Майка му почина малко след раждането му, близки съседи сме, а и бащите ни бяха много добри приятели, почти като братя. Така че двамата с Брайън израснахме заедно. Аз почти не ходех в замъка Смит, но той ни гостуваше през цялото време.

Анджи я погледна с жив интерес.

— Не е ли странно? — продължи Джеронд. — Сякаш нещата не можеха да се развият по някакъв друг начин. Бащата на Брайън беше в много близки отношения с братовчедите си Невил от Раби. В този смисъл беше съвсем естествено, че натрупа състоянието си като им правеше различни услуги. Така или иначе, по тяхна заръка бащата на Брайън пътуваше много, особено на континента. Фамилията Невил има връзки навсякъде, най-вече във Франция и Италия. Когато баща му беше на път, Брайън живееше тук, в Малвърн.

— В такъв случай сигурно е бил по-близък с твоя, отколкото със собствения си баща — предположи Анджи.

— Не съвсем, защото и моят баща често пътуваше. Но прислугата в Малвърн беше отлично обучена. След като майка ми почина, когато бях на седем години, тук винаги имаше жени, които да се грижат за нас. Всичко беше изрядно, докато замъкът Смит беше… е, нали знаете какъв е сега. Нямаше друго място, освен Малвърн, на което можеше да бъде оставен Брайън. Сър Едмар Клейв и братовчедите му, които тогава живееха в Малънконтри, не бяха хора, на които може да се повери малко момче. Наоколо нямаше други подходящи домакинства, така че Брайън оставаше при нас и, както казах, израснахме заедно.

— На колко години бяхте, когато започна всичко? — попита Анджи.

— Видяхме се за първи път, когато аз бях на пет години, а Брайън на седем, въпреки че може да сме се срещали и като по-малки, което аз не си спомням. Както вече казах, помня, че го видях за първи път, когато бях на пет години. След това започнахме да прекарваме много време заедно всяка година. Станахме като брат и сестра и човек би си помислил, че е невъзможно да се влюбим един в друг.