Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 27

— Знам за това — кимна Анджи и хвърли поглед към Джим.

— За първи път чувам, но не съм изненадан — каза Джим.

— Точно това искам да кажа. Сега вече държиш здраво, благодарение на добрия сър Джон Чандос, попечителството на Робърт Фалън в ръцете си. А Брайън замина съвсем сам.

Джеронд се поколеба за миг. После продължи:

— Брайън не очакваше да го последваш, дори и да знаеше, че въпросът с попечителството вече е уреден. Той никога не би те помолил за това. Ти значиш много за него, Джеймс. И си единствения човек, когото Брайън може да приеме като равен. Освен това ти си и единствения човек, на когото би разчитал, когато е в затруднение.

— Джеронд — започна Джим, — знаеш, че не владея добре оръжието. Брайън можеше да поведе със себе си дузина рицари или дори мнозина не благородници, които са много по-опитни в боя и биха му пазили гърба много по-добре от мен.

— Не е там въпросът, Джеймс! Вярно е — и ще ме извиниш, че ще ти го кажа направо — че ти вероятно никога няма да бъдеш нито добър ездач, нито велик майстор на някое оръжие. Няма да достигнеш дори средно равнище в някоя от тези дейности, но Брайън ти се възхищава неимоверно.

— Имаш предвид моята магия? Това стана случайно, Джеронд. Ако съдбата не ме бе превърнала в дракон, никога не бих станал чирак на магьосник, за да се занимавам с магия, която създадох случайно, без да искам. Всичко се дължи на случайността.

— Не — поклати глава Джеронд. — Не е това. Всички ние уважаваме смелостта и таланта ти, които те подтикват да изучават това странно Изкуство. Не, въпросът е там, че ти представляваш всичко онова, от което Брайън най-много се възхищава и го вижда само у теб и у сър Джон Чандос. Ти си preux chevalier4, истински джентълмен, който никога и при никакви обстоятелства не би изменил на рицарски си дълг.

— Джеронд… — каза Джеймс, чувствайки се съвсем безпомощен. Не знаеше как да приеме подобен комплимент. Всичко, което можеше да стори, беше просто да го понесе като бреме. Беше съвсем сигурен, че ни най-малко не се доближава до идеалната личност, за която говореше Джеронд и на която Брайън така се възхищаваше, но също така осъзнаваше ясно, че няма да помогне на Джеронд, ако започне да спори с нея точно сега.

— Затова се осмелявам, Джеймс, да те помоля да се съгласиш да настигнеш Брайън и да го придружиш през останалата част от пътуването му. Едва ли е стигнал по-далеч от остров Кипър. Мога да ти дам имената на хората, които Брайън познава там и като потърсиш тях, лесно ще го откриеш. Те са мъже, познати из целия остров. Умолявам те, Джеймс, не ми отказвай, без да помислиш над думите ми!

— Джеронд… — започна Анджи, но Джеронд продължи да говори на Джим и не й обърна внимание.

— Много е важно да бъдеш с него, докато търси баща ми. Брайън ще те послуша така, както не би послушал никого другиго. Знаеш, че е склонен да се отклони от пътя и при най-малкия шанс да участва в битка. С теб ще бъде по-уверен, но и по-разумен. Ти си по-мъдър от него. Да, добре ме чу, ти си по-мъдрият! Когато си с него, ще бдиш за безопасността му. И Брайън, и аз знаем, че няма да му измениш в което и да е изпитание. Затова те моля коленопреклонно да го настигнеш и да пътуваш с него!